Ливадите, пасищата и мерите, които влизат в слоя на «постоянно затревените площи», остават с този статут и в бъдеще няма да може да се превръщат в обработваема земя. Това съобщиха експерти във вързка с последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародвани в началото на май в «Държавен вестник».
Измененията са свързани с изискванията на европейския регламент от 2012 г., който въвежда правилото за постоянно затревени площи, посочиха експерти по поземлени отношения за Farmer.bg. Екологичната насоченост на новата обща селскостопанска политика задължи държавите-членки да създадат специален слой, за който се изискват допълнителни субсидии, с цел да се гарантира опазването на околната среда.
Според последните промени в българския закон постоянно затревените площи включват всички продуктивни и слабо продуктивни пасища, ливадите и мерите. Възникна впросът дали българските фермери ще бъдат санкционирани, ако през 2012 г. в поземлените регистри тези земи са се водели като пасища, мери и ливади, но фермерите са ги обработвали, вместо да ги ползват по предназначение.
Независими експерти съветват агроминистерството да подготви методология, която да дава отговор на този въпрос. Целта е навреме да се даде ясна картина за съществуващите ливади и пасища, защото по сигнали на животновъди през последните месеци общините масово започнаха да продават принадлежащите им общински пасища, което ще намали фонда.
Запазването на постоянните площи е от изключително значение за животновъдите, които настояваха за повече свободни земи. С последните законови промени общините и държавата се задължават да дават под наем пасищата с предимство на фермерите с животни. Този процес обаче ще стане възможен едва с публикуването на правилника за неговото прилагане.
Специалисти предупреждават и за друг подводен камък, свързан с новите правила. Според старата програма за селските райони стопаните бяха задължавани да почистват ливадите и пасищата от храсти и друга дървесна растителност, за да получат допълнителни компенсаторни плащания. С новите европейски правила обаче субсидирането ще става за постоянно затревени площи, в които не се провежда подобни мероприятия за почистване на растителността.
През пролетта администрацията обаче даде противоречиви инструкции, според които да се действа по новите правила от тази година, което може да доведе до санкции за стопаните. Защото ако тази година те не са почистили ливадите и пасищата, може да не получат компесаторни плащания по старата програма за селските райони, предупредиха експерти. Проблемът ще лъсне през есента, когато фонд «Земеделие» започне да проверява на терен имотите, заявени за подпомагане по тази кампания.
Според новото законодателство в постоянно затревените площи влизат
Продуктивните пасища – постоянни пасища (без ливади и мери) върху почви от първа до седма категория, с плътна тревна покривка, които се ползват за паша от селскостопански животни. Върху тях може да се извършва коситба като алтернатива за пашата или като метод за опазване на заобикалящата среда или за борба с плевелите..
Слабопродуктивните пасища – постоянни пасища (включително ливади и мери), върху почви от 8-а до 10-а категория. Те обикновено не са обект на наторяване, култивация, презасяване или дренаж и обикновено могат да се ползват за екстензивна паша и не се косят. Екстензивна паша е тази, при която на 10 дка има до 1 животинска единица.
Ливадите - постоянни пасища върху почви от първа до седма категория, с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на сено чрез коситба или за паша от селскостопански животни
Мерите – постоянни пасища, разположени в близост до населени места, които се ползват за паша от селскостопански животни или се косят като метод за опазване на заобикалящата среда или за борба с плевелите.
