Ако тръгнем да сравняваме българското животновъдство с френското, което за първи път през 2016 г. изпадна в дълбока криза и предизвика масови протести в страната, то родните фермери са направо стоици, след като от 7 години се борят с убийствената конкуренция на европейската суровина, предизвикала масови фалити и бавно стопяване на фермите.
Статистиката е повече от стряскаща и това личи от данните в агарния доклад за миналата година, отразяващ състоянието на сектора през 2015 г. Само за една година кравефермите в страната са намалели близо с 9 хиляди и от 48 300 през 2014 г. през следващата 2015-а са останали само 39 900, или сривът е с цели 21%.
И това се случва в активния период на европейско и национално подпомагане, когато субсидиите би трябвало да стопират тези негативни процеси.
За да прикрият икономическия крах и безсилието да се справят с проблемите, медийните съветници пуснаха мъглата с привидното окрупняване на стопанствата, където броят на кравите почти не се променял, дори започнал да расте.
За всички обаче е ясно, че почти всички от фалиралите 9 хиляди фермери не са намерили работа в България, а са станали гурбетчии. Не защото са го искали, а защото са били принудени от икономическата ситуация в страната. Само че тези хора напускат страната със семействата си и затова за 10-те години членство на България в Европейския съюз отчитаме най-дълбоката демографска криза в Общността.
Отново ще се върнем към Франция, където заради млечната криза тази година правителството светкавично наля милиарди евро в подкрепа на говедовъдството, подпомагайки фермерите, изпаднали в несъстоятелност. Докато нашият бюджет разчиташе на минимално европейско и национално финансиране, във Франция осигуриха по 4 600 хиляди евро компенсация на всеки фермер, който се е отказал от животновъдство и се е насочил към друг бизнес. А фермерите във Франция надхвърлят 460 хиляди души.
На този фон е показателно как реагират родните управници, обливайки оществаността с мъгляви данни за реалната подкрепа на животновъдите. До този момент ведомството не е излязло с нито един доклад, който да показва какъв процент от българските животновъди са усвоили бюджета, заделен за подпомагане. И колко от фермерите са разчитали на собствените си сили или просто са фалирали.
Иначе през 2016 г. животновъдите наистина бяха подпомогнати извънредно заради млечната криза, но тази подкрепа отиде при ограничен кръг стопани и без да бъде ограничен сивият сектор, каквито бяха обещанията на правитеството.
В последния отчет на министерството на земеделието се посочва, че през 2015 година с извънредни субсидии са подпомогнати само 12 642 земеделски животновъди. Тогава бяха преведени 23,4 млн. лв., от които половината са европейско финансиране.
През ноември 2016 г. бяха изплатени още 11 167 192 лв. извънредна помощ за приспособяване на млекопроизводителите и земеделските стопани в други сектори на животновъдството, които се ангажират с една или повече дейности, насочени към стимулиране на икономическата устойчивост на техните стопанства и допринасящи за стабилизирането на пазара.
По извънредната мярка за намаляване на производството на мляко стопаните разчитаха на около 1 580 000 лв.
Като държавни помощи през миналата година бяха заложени 104,6 млн.лв., но освен за животновъди тези средства бяха насочени и за друг вид производства.
В заключение отново ще се върнем към Франция, с която колкото и нереалистично да бъде всяко едно сравнение, все пак си заслужава да го направим. Защото френските фермери не емигрират в България и защото родните политици имат да учат много от европейските, за да спечелят доверието на своите гласоподаватели. Все пак, избори идат.
Екатерина Стоилова
