Различни животни осигуряват оборския тор и отделните растения има специфични нужди за вида и количествата, за да растат най-добре. От електронното издание „Стопанство” предлагат някои насоки в това отношение.
Конският тор е най-ценният и трябва да бъде пазен за оранжерите. Гори добре и отделя много топлина. Прегаря за около месец, след което температурата му пада до 30 градуса по Целзий.
Говеждият тор е универсален и върви на всеки тип почви. Използва са както през есента, така и напролет преди началото на цъфтежа на градинските растения. Гори при температура от 50 градуса, но след една седмица се охлажда до 30 градуса. Прегорелият говежди тор е черен на цвят.
Козият и овчият тор ферментират до 6 години в почвата, така че трябва да се влагат по-рядко от говеждия и конския. Изключително подходяи са за бедни студени почви.
Свинският тор се използва само в оранжерии, защото гори, когато го напече пролетното слънце. Смесен с конски обаче може да се използва на всякакви почви.
Заешкият е ценен почти колкото конският, но е трудно да бъде намерен в необходимите количества.
Кокошият тор съдържа най-много подхранващи елементи. За по-рационална употреба го влагайте под формата на течни подхранвания през лятото.
