Селекционерите от Института по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово са създали революционна по своята същност технология за селектиране на сусам с прикачена към зърното плацента, която не позволява на семето да се рони при жътва. Това съобщи пред Синор.БГ Иван Алексиев, ръководител на Бюрото за научно обслужване към института. За новите разработки на българския институт разговаряме с с асистент Иван Алексиев.
Г-н Алексиев, колко време екипът на институт работи по новата разработка на този сорт сусам и наистина ли българската селекция е първата по рода си?
Оказва се, че нашият институт единствен в света е започнал работа по тази технология. Първоначално мислехме, че колеги от САЩ са ни изправарили, но се оказа, че тяхната технология е доста по-различна от нашата. При тях селекцията е съвършено различна, като сусамът се коси преди узряване и се оставя да доузрее на земята, като допълнително след тази коситба се прибира с комбайн.
По същество ние сме достигнали до едно революционно решение, защото при този сорт се позволява механизирано прибиране на сусама, а по цял свят сусамът се сее и жъне ръчно. След това се доизсушава ръчно и отново ръчно се обръща или образно казано се изтупва. Всичките тези сложни операции правят непривлекателно неговото отглеждане, а това е изключително полезна култура, чието търсене все повече ще расте.
На практика с нашата селекция създаваме семе, което не се рони дори след узряването, а знаем, че това е най-големият проблем при отглеждането на тази толкова полезна за здравето на хората култура.
Признат ли е вече новият български сорт?
Да, тази година получихме сертификати за три сорта сусам, които са с прикачена плацента за зърното. Това лято за първи път подготвихме и семена, като комбайните ни вече жънат първата продукция. Оказва се, че и да я опазим не е лесно, тъй като едно зърно да откраднат, считайте, че са ви откраднали цялата технология. Сусамът има изключително голяма размножителна способност и за да го опазим, въведохме в института строг контрол, за да опазим културата.
Какви са очакванията ви за реализацията на новия сорт сусам?
По целия свят интересът към тази култура е изключително голям. Това, което се произвежда като сусам в България, е една дванайста от потреблението на страната.
Въвеждайки новата технология, идеята ни беше България да се превърне от голям вносител в голям износител на сусам. Вярвам, че сме постигнали целта с тази разработка.
Имаме специално направление, което селекционира пшеница и южни култури – Центърът за научни проучвания при фъстъците и при сусама е единственият в Европа заради южните райони и постиженията ни са на европейско ниво. Затова се мерим със световните постижения в тази област.
Какви новости представяте при другите култури?
През 2016 г. имаме признат и нов сорт пшеница „Гинра“, който също има своите изключителни качества. Представяме се и с традиционните селекции на фъстъци.
По време на деня на селскостопанската наука излязохме със сортовете фъстъци „Калина“ и „Цветелина“. Последният сорт е с голям процент на пукливост, много едро зърно и високи добиви.
Имаме и от розовите сортове фъстъци, известни като пинк, които поради високото съдържание на витамин Е се водят като афродизиаци. Българският розов сорт е „Орфей“ и наистина е високовитаминозен.
Расте търсенето на лимец, какви са предложенията ви по отношение на тази култура?
Тук искам дебело да подчертая, че дивата пшеница, какъвто на практика е лимецът, има особеност, която трябва да се знае не само от потребителите, но и от фермерите, които отглеждат тази култура.
Една от нашите задачи е образователна, затова специално искам да се обърна към потребителите да внимават при употребата на лимец, особено хората, които са алергични към глутена.
Лимецът е много полезна култура, но има два вида лимец и хората с глутенов проблем трябва да се интересуват.
Еднозърнестият лимец е с много ниско съдържание на глутен от 2 процента и той е безвреден за хората с алергии.
Но има и двузърнест лимец, който е съдържа до 28 и повече процента глутен като останалата пшеница. Затова е изключително важно и фермерите, и търговците да информират потребителите.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
