Новата тарифа, по която ще се определят таксите за напояване ще включва стимули при икономията на вода, така че досегашната порочна система на разхищение на ресурси да се преодолее. Това се посочва в Общата стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие върху водите, подготвена от Световната банка и добила популярност като водна стратегия. Въз основа на този документ следващите правителства се очаква да разработят ефективни политики, които да възстановят разрушената напоителна система на страната.
През 2015 г. реално напояваната площ е била 293 970 дка, което се равнява на 6,5% от годните за напояване 4,5 млн. дка. Според стратегията до 2030 г. се очаква 80% от инфраструктурата ще бъде модернизирана и площите, върху които ще бъде възстановено напояването са достигнат 3,6 млн. дка.
За целта обаче се налагат редица законови и административни промени, свързани не само с министерството на земеделието и на околната среда и водите, но и на общини и др. структури.
В стратегията се предлага с промени в Закона за сдружения за напояване да се разработи нова схема за образуване на тарифата за напояване, която да преодолява недостатъците на досегашната тарифна структура.
Прилаганите до момента тарифи са били структурирани въз основа специфични за културите норми на водочерпене, които не стимулират земеделските производители да правят икономия на използваната вода. С измененията се въвеждат принципи, при които разходите ще бъдат възстановявани и ценообразуването ще става на база стимули, както предвижда Рамковата директива за водите.
Ще бъде въведена както такса на база площ, която да покрива фиксираните разходи за предоставяне на услугата, така и променлива такса, която ще се основава на измерени обеми вода.
Доставчиците на услуги по напояване в бъдеще ще бъдат Регионалните предприятия по хидромелиорации (РПХ) и сдруженията за напояване, които чрез саморегулиране сами ще определят конкретни тарифи в съответствие с техните вътрешни правила и без намеса от страна на трети лица.
Задачите на управлението на всеки доставчик на напоителни услуги ще бъдат следните – да осъществяват надзор над дейността на ползвателите; да приемат годишен бюджет; да определят размера на тарифите, дължими по отношение на предоставяните от субекта услуги.
При сдруженията за напояване определянето на тарифите е задача на Общото събрание. Разходите за напоителни услуги следва да се държат в отделни сметки и да се основават на приложимите в България общи счетоводни принципи. Т.е., разходите за напоителни услуги са ясно разграничени от такива за други дейности като защита от вредното въздействие на водите.
Сдруженията за напояване (СН) ще отговарят за разпределението и доставката на услуги по напояване от „точката на приемане на водата на едро“ до ниво земеделско стопанство на техните членове или съответно други водоползватели, които не са членове.
Измененият Закона за сдруженията за напояване ще предвижда от всяко сдружение да събира годишна членска такса, с която да се покриват фиксираните разходи и други разноски, свързани с дейността му. Тя ще бъде дължима от членовете на или преди съответна дата, определена от Управителния съвет.
Всяко сдружение за напояване има право да определя нивото на услугата, която желае да предоставя на своите членове, а оттам и нивото на тарифите. Тъй като всяка напоителна система има уникална техническа уредба, свързана с уникален комплект, изисквания по експлоатацията и поддръжката (ЕиП), цената на услугата би отразявала тези индивидуални за всеки случай условия и нужди. Освен това би разкрила действителните разходи за приемлива ефективност в дейността на напоителната система. Ще се разграничават следните модулирани тарифи и категории.
Модулирана тарифа за оризово и неоризово напояване с два елемента:
По-ниска стойност на цената за оризовота напояване. Това се налага с оглед защита на рентабилността на оризопроизводството. Въпреки това, тази тарифа не трябва да бъде толкова ниска, че реално да се разглежда от земеделските производители като безплатна услуга. Тарифата следва да е достатъчно висока, за да насърчава прилагането на методи и устройства за ефективно използване на водния ресурс.
По-висока стойност на модула за неоризово напояване с оглед насърчаване на ефективно водочерпене. Тарифите следва да се определят на нива, които не попадат в негъвкавия ценови диапазон; т.е., търсенето реагира на промяна в цените, а земеделските производители имат стимул да прилагат мерки за икономия на вода.
Модулирана тарифа за системите с помпено подаване на вода, които са свързани с повдигане на вода от стъпало А до Б.
Етап I: до 50 м височина
Етап II: до 100 м височина
Етап III: до 150 м височина
Модулирана тарифа за доставка на вода под напор до желаната стойност на налягане съгласно изискването за тръбопроводната напоителна система / напоителна система в земеделското стопанство.
Нисък напор (2-4 бара)
Висок напор (5 и повече бара)
Специфичните предпоставки за таксуване на измерени обеми включват:
а) Инфраструктурата следва да позволява контрол и измерване на доставените до ползвателите или група ползватели обеми, както и да съществуват средства, посредством които ползвателите да проверят точността на тези обеми;
б) Инфраструктурата следва да позволява доставка на диференцирани обеми на ползватели-съседи;
в) Писмено споразумение между доставчика на вода и ползвателя(ите) от естеството на услуга за доставка на вода;
Продължителните периоди на суша в бъдеще, съчетани с по-чести и тежки наводнения, превръщат земеделието в България в един стопански сектор с растяща нестабилност.
Докато напоителната инфраструктура ще се ползва за допълващо или цялостно задоволяване на повишените нужди от вода на културите, функционалното отводняване на земята и съоръженията за защита срещу наводнения, заедно с други дейности по реките, осигуряват защита за обработваемите площи от въздействията, свързани с климатичните рискове. По силата на това хидромелиоративният сектор носи значителни ползи не само за земеделските стопани, но и за много по-широк кръг.
Сред бъдещите промени в стратегията са обсъдени и няколко варианта за възстановяване на Фонд „Хидромелиорации“ и за събиране на цена за отводняване.
Стратегията предвижда още „Напоителни системи“ да се преобразува в Регионални предприятия по хидромелиорации. Учредяването и развитието на тези предприятия РПХ са предмет на сложни правни процедури, които предполагат ликвидацията на „Напоителни системи“ ЕАД с някои потенциални имуществени последици за държавата, свързани със заличаване на дълговете на дружеството.
Към 2014 г. тези дългове възлизат на близо 33 мил. лева и включват текущи търговски и други задължения в размер на 18,6 мил. лева;
Общите годишни разходи за 2014 г. за персонал, работещ по предоставянето на напоителни услуги, възлизат на 7,8 мил. лева. Макар броят на персонала вероятно ще намалее поради пенсиониране, основните технически управленски и административни кадри е вероятно да бъдат наети отново, но този път от РПХ.
Със стратегията се залага и на финансиране на напоителните системи от частния сектор.
През април 2016 г. Министерският съвет публикува проект на новия Закон за концесиите, който следва да замени сегашната регулаторна рамка, отнасяща се до концесиите и публично-частните партньорства в България. Новият закон ще транспонира разпоредбите на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия в българското законодателство. Реформата на Закона за концесиите предоставя възможности за частни инвестиции в модернизирането на напоителна инфраструктура, напр. от страна на земеделски стопанства със затворен производствен цикъл.
Предлага се още да се въведе допълнително финансиране от страна на фермерите на мерките, които ще се предприемат за преодоляване на вредното въздействие от водите.
В стратегията дебело са подчертани и възможните рискове, които могат да възникнат при предприемането на фундаментална реформа в хидромелиоративния сектор. Правителството трябва да има предвид възможните рискове за осъществяването й, включително политически и екологични, се посочва в документа.
Сред политическите рискове се посочва евентуалната съпротива срещу създаването на Регионалните предприятия по хидромелиорации РПХ/РПУОХ. Въпросът е важен, но не представлява непреодолим проблем главно поради перспективите за успешно усвояване на средствата от ЕС. Освен това, управлението върху начина на предоставяне и заплащане на услугите е особено важен аргумент в полза на такава реформа.
Въвеждането на допълнителни тарифи за защита от вредното въздействие на водите би могло да срещне съпротивата на собственици на земя и земеползватели.
Нежелание от страна на водоползватели да плащат за неефективността при предоставянето на услуги за напояване. Преминаването от система за ценообразуване въз основа на нормативно определени размери на цените за съответните култури към система за ценообразуване на база потребление на вода поне в началото предполага разходите, свързани с неефективността, да се поемат от водоползвателите.
С инвестирането за модернизация на напоителните съоръжения, системата ще се експлоатира с по-голяма ефективност. В крайна сметка ползите, произтичащи от подобрените услуги за напояване, се очаква да компенсират понесената финансова тежест, дължаща се на ниската ефективност при напояването.
Според експертите от Световната банка за момента екологичен риск липсва. Според сегашните планове за управление на речните басейни не се осигурява достатъчна информация за количественото състояние на повърхностните водни тела. За разлика от подземните водни тела, това не е специфично изискване на Рамковата директива за водите. Предвид сегашните нива на съхранение (високо) и използване на водните ресурси (ниско), не съществува непосредствена опасност, свързана с натиск, който да засегне повърхностните водни ресурси.
В допълнение към публичната напоителна инфраструктура съществуват общо 2 225 общински язовира, които са регистрирани в басейновите дирекции. Над 70% от тези язовири (1 553) са предвидени за напояване. Към момента няма яснота относно необходимите разходи за тяхното възстановяване и модернизация. Предвид нивото на интереса от и капацитета за управление на общински язовир обаче, може да се предположи, че почти всички са предмет на структурни недостатъци свързани с безопасността на язовирите. Предварителна оценка на разходите сочи, че необходимите общи инвестиции за възстановяване на язовирите са в размер на 118,4 мил. евро.
Подробен анализ на инженерните разходи за 284-те напоителни системи разкрива големи разлики в специфичните инвестиционни разходи между отделните напоителни системи. Средните инвестиции на хектар варират от 680 евро/ха до почти 2 581 евро/ха.
Предложените инженерни интервенции за възстановяване и модернизация на каналната мрежа представляват най-голямата инвестиция от близо 605 мил. евро, от които 411 мил. евро са необходими за категория I, а 187 мил. евро - за категория II.
Общите разходи за възстановяване и модернизация на каналната мрежа включват следните елементи: облицовки на каналите; съоръжения за поддържане на водното ниво (преливници с удължен преливан ръб); монтаж на нови водовземания; водомерни устройства (само за главните канали) и разходи за ремонт на други съоръжения като дюкери, тунели, мост-канали, водостоци, различни видове шахти, както и изпускатели.
Инвестиционните разходи за язовирите са в две пера: за комплексни и значими язовири (съгласно Закона за водите) и за други язовири, включително за изравнители, изградени като язовири.
С възстановяването на напояването върху годните площи се очаква, че фиксираните разходи ще нарастват с 50% на всеки 5 години.
