Преди два дни Синор.БГ публикува коментарна статия под заглавие „Нов Параграф 22 за дребните фермери – през 2017 г. ще бъдат лишени от обвързана подкрепа”, свързана с новите екшън правила за окачествяване на млякото и измененията за подпомагане на животновъдите по линия на обвързаната подкрепа, които ще се прилагат от следващата година. Статията беше написана по сигнал на животновъди от Пернишко, които заради промените на практика ще останат извън подпомагане от следващата година. По повод статията от министерството поискаха право на отговор, където подробно се разясняват мотивите за промяната в схемите за директни плащания и нормативната база за реализация на мляко и млечни продукти на българския пазар.
На вниманието на животновъдите пускаме пълния текст на отговора.
Направената промяна в схемите за директни плащания в земеделския сектор, в т.ч. в животновъдството е на основание и в съответствие с разпоредба на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, съгласно която до 1 август 2016 г. всяка една държава членка може да преразгледа и измени прилаганите до момента схеми, като за целта уведоми Европейската комисия. Следва да се подчертае, че тези промени в схемите за директни плащания не са свързани с цитирания в публикацията „план за действие“, който има отношение към добива на качествена млечна суровина у нас и изтеклата поредна, последна дерогация.
Относно новите схеми за обвързана подкрепа, които ще се прилагат от 2017 г. е важно да се подчертае, че измененията в тях имат за цел постигне на по-голяма справедливост при предоставяне на подпомагане в животновъдния сектор и неговото изсветляване.
Важен акцент в новите схеми се поставя върху уязвимите и чувствителни стопанства, като за първи път се насочват средства към малките млечни говедовъдни ферми и овцефермите с 10 до 49 овце – майки и кози – майки разположени в планинските райони.
Въвеждат се нови изисквания за доказване на реализация на суровини от животновъдството (мляко и приплоди) през календарната година на кандидатстване по съответната схема, като е отчетена породната принадлежност и продуктивността на животните. За млечното говедовъдство схемите са две: едната е насочена към отглежданите стокови животни, с изискване за реализация на пазара през календарната година на кандидатстване на поне 2000 кг млечни крави в планински район и поне 3000 кг за равнинен. Втората схема е насочена към животните под селекционен контрол и тук изискуемата реализация е 4000 кг. За да получат субсидията фермерите следва да предоставят документи за реализация на мляко и/или млечен продукт а именно: фактури от регистриран първи изкупвач; фактури за продадено краве мляко; годишни счетоводни обороти – при директни продажби; регистрирани в ДФЗ договори за доставка на мляко, през цялата година, в която е подадено заявлението.
Документите за реализация на мляко и/или млечни продукти произтичат от вече заложени правила и норми в законодателството, а именно Наредба № 1 от 28 януари 2015 г. за договорените отношения в сектора на млякото и условията и реда за признаване на организации на производители, техните асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти. В наредбата са заложени текстове съгласно които са установени условията, редът и контрола при сключването и регистрацията на договорите за доставка на сурово мляко между фермерите и изкупвачите.
Във връзка с „Плана за тестване качеството на суровото краве мляко след януари 2016 г.“ е важно да се отбележи, че чрез него България е предприела всички необходими мерки за да не допусне ограничаване на достъпа на български млечни продукти на европейския пазар. Изготвянето на плана цели да се осигури плавен преход в сектора към новите изисквания и да се укрепи системата за контрол на качеството на суровото краве мляко от 2016 г. В тази връзка отпадна категоризацията на фермите за производство на сурово краве мляко и не се предоставят документи удостоверяващи тяхната категория. Не е налице ограничителен режим за изкупуване на млякото от страна на мандрите от всяка ферма отговорила на критериите за производство на качествено сурово краве мляко, съгласно европейското законодателство.
Съгласно „Плана за тестване качеството на суровото краве мляко след януари 2016 г.“ се извършва поетапна проверка на всички ферми. Проверките на фермите отглеждащи над 50 бр. млечни крави приключиха, стартират тези на фермите отглеждащи от 10 до 49 бр. животни. Целта е да се гарантира, че млечните продукти, които се пускат на пазара на ЕС отговарят на европейските изисквания.
В заключение бихме желали да акцентираме, че коментираните по горе теми не са пряко свързани една с друга, като едната касае плана, с който са предприети мерки за производството на качествено сурово краве мляко, съгласно европейските изисквания, а другата е свързана с изискванията, заложени в схемите за обвързана подкрепа.
След този отговор ще дадем думата и на животновъдите, които са пряко потърпевши от новите правила. Още веднъж повтаряме, че в статията няма нищо неискрено, защото стопаните наистина ще трябва да доказват млякото си с фактури, но при сегашните правила те не могат да получат тези документи, защото мандрите им отказват и това е безспорен факт, на който от министерството не дават отговор. (Може да прочетете статията, като кликнете на по-горния оцветен линк).
