България продължава да не спазва изискванията на Орхуската конвенция и може да бъде първата страна, изключена от нея поради ограничен достъп до екологично правосъдие, предупреждават от коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“. Предупреждението е направено в първия доклад на Комитета за съответствие по конвенцията от 18 февруари 2019 за напредъка по изпълнението на негово решение, свързано с прилагането на конвенцията в България.
В доклада е посочено, че страната ни трябва да изпълни изискванията на решение VI/8d на Съвета на държавите членки на Орхуската конвенция до 1 октомври 2019 г., в противен случай следва спиране на правата й по Конвенцията.
Евентуалното изключване означава българските граждани да останат с ограничени права на чиста околна среда и достъп до екологично правосъдие, тъй като все още няма инициирани законодателни промени, с които обществеността да се позволи да обжалва общи и подробни устройствени планове, както и разрешения за строеж в нарушение на екологичното законодателство.
От държавата се очаква да предприеме законодателни или административни мерки, за да не се допуска реализацията на опасни за околната среда инвестиционни проекти чрез необосновано прилагане на предварителния изпълнения на решенията им по ОВОС. Липсата на достъп до правосъдие е сериозно нарушение на Орхуската конвенция и поставя под риск членството на България в нея. От приемането на Конвенцията през 1998 г. предупреждения за изключване от Конвенцията са изпращани още единствено на Украйна и Туркменистан.
От Коалиция „За да остане природа в България“ припомнят, че липсата на граждански контрол и чувството за безнаказаност в органите на местното самоуправление доведоха до редица строителни нарушения, като строителство в градските паркове и защитените територии, както и до презастрояването на Черноморието и планинските ни курорти.
Предисторията на проблема с липсата на достъп до екологично правосъдие в България е свързана с факта, че Законът за устройство на територията съдържа силни ограничения по отношение на обжалваемостта на устройствени планове и разрешенията за строеж, които се простират само до съсобственици и някои съседи. Това създава условия за корупция, защото оставя изхода от подобни решения изцяло в ръцете на две потенциално заинтересовани страни: общините и инвеститорите.
В тотално противоречие с европейското право да живеят в екологосъобразна и безопасна среда, българските граждани все още нямат пълноценна възможност да реагират на безбройните строителни нарушения, включително при последните случаи на унищожение на дюните по Черноморието.
През 2011 г. коалицията от природозащитни организации „За да остане природа в България” се обърна към Комитета за прилагане на Орхуската конвенция - най-влиятелната международна институция за защита на гражданските права в областта на екологията. Целта на Коалицията беше да се даде възможност на гражданите да заемат активна и пълноценна позиция по отношение на качеството на живот и безопасността им.
Заради множеството случаи на ограничен достъп до правосъдие на гражданите, Комитетът за прилагане на Орхуската конвенция взе изключително категорично решение през 2014 г., което има европейска значимост, тъй като задължава държавите-членки да предоставят достъп до правосъдие във всички случаи на застрояване в нарушение на екологичното законодателство. Именно то ще даде възможност на гражданите да защитават интересите си от недобросъвестни строителни предприемачи и корумпирани общински чиновници.
Примери за необжалваемост на устройствени планове и инвестиционни проекти, които са одобрени в нарушение на екологичните закони:
Ски зона Банско в Национален парк „Пирин“ - устройственият план на ски зоната е одобрен от Община Банско, въпреки доказателствата за нарушения на концесионния договор, които бяха потвърдени от Министерство на околната среда и водите през 2010 г.
Лифт от хижа Пионерска до хижа Рилски езера в Национален парк „Рила“ - разрешението му за строеж е издадено от Община Сапарева баня без актуална оценка за въздействие върху околната среда и е изграден върху свлачище.
Общ устройствен план на Община Царево в Природен парк „Странджа“ - одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството през 2008 г. със сериозни нарушения на европейските директиви за Натура 2000.
Общ устройствен план на Община Варна - одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството с процедурни нарушения.
Ски център Супер Перелик в Родопите – общият устройствен план на ски-центъра е одобрен от Община Смолян без екологична оценка.
Камчийски пясъци – подробният устройствен план на проекта "Камчия парк" е одобрен от Община Долни чифлик без екологична оценка и предвиден върху нарочно закрита защитена местност.
Корал – подробният устройствен план на курортно селище върху бившия къмпинг "Корал", одобрен от Община Царево с процедурни нарушения.
Иракли - разрешителни за строеж за курортни селища, одобрени от Община Несебър без оценка за въздействие върху околната среда.
