Проверките по разходването на средствата от старата програма за развитие на селските райони, която нормативно приключи през 2013 г., доказват, че немалка част от кандидатите са лишени от всякакви задръжки и най-безцеремонно точат евросредства, без да се страхуват от наказания. Последните проверки на фонд „Земеделие“, извършени от януари до май 2016 година, показват удивителна повторяемост в нарушенията, сякаш проектите са изработвани „на конвейр“.
Според законодателството до три години от изплащането на субсидиите по одобрените проекти кандидатите трябва да изпълняват точно бизнес плановете си, в противен случай губят безвъзмездната помощ. Повечето от нарушенията обаче сочат, че „бизнесът“ по тези проекти е фалшив или пък че изобщо го няма.
Самото ръководство на фонда неотдавна изнесе стряскаща статистика, от която се видя, че за шест години от 2011 до 2016 година в прокуратурата са дадени за проверка 538 сигнала, разкрити от инспектората на фонда. Само да припомним, че подобни сигнали винаги са подплатени с доказателства и предполагат сериозни отклонения от прилагането на програмата, за които се полагат и съдебни наказания.
До този момент обаче осъдени нарушители имаме само по по два от проеките на старата селска програма.
Инспекторатът на фонда обаче продължава с проверките, които от своя страна неотлъчно показват едни и същи нарушения – неработещи предприятия, фалшифициране на документи, строеж на вили за лично ползване, маскирани като къщи за гости.
Неотдавна от фонда бяха изнесени нови данни за 15 проекта, чието изпълнение е напълно фалшиво, а парите са взети за дейности, които реално не се изпълняват.
Синор.БГ отправи запитване за повече подробности по тези нарушения, на които от фонда дадоха по-подробна информация.
По мярка 121 за ,,Модернизиране на земеделските стопанства" нарушения са открити при шест проекта. Те включват доказано нефункциониране на изградената инвестиция, както и неизпълнение на поетите ангажименти за отглеждане на необходимия брой животни. Налице са и съмнения за представяне на документи, данни и декларации с неистинско съдържание и неотговарящи на действителността.
По други два проектите за модернизация е установено, че единият обект не функционира по предназначение, а по другия е констатирано неизпълнение на договорно задължение след плащане.
Подобни проблеми са установени и при три от проектите за преработка на селскостопанска продукция по мярка 123 ,,Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти", където отново има проекти, дадени на прокуратурата, съобщиха за Синор.БГ от ведомството.
Отново в два от случаите имаме предприятия, които не действат по предназначение, а в третия има съмнение за наличие на подправени или фалшиви документи.
По мярка 311 за ,,Разнообразяване към неземеделски дейности" контролните проверки показват нередности при един проект, свързан с туризъм, където средствата отново не са отишли по предназначение.
По мярка 312 ,,Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" към момента при проверките е установено, че в две къщи за гости стоят като паметници и не действат според бизнес плановете.
Подобни нередности са отчетени и по по мярка 313 за ,,Насърчаване на туристическите дейности", където две от сдруженията с нестопанска цел са изградили обекти, без да се използват по предназначание.
По мярка 321 ,,Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" е констатирано, че едно сдружение с нестопанска цел (с предмет изграждане на център за информационни услуги) в мониторинговия период не функционира по предназначение.
С други думи, почти навсякъде кандидатите си позволяват да подготвят мними проекти, но които впоследствие не се превръщат в ефективен бизнес, както се очаква от това еврофинансиране.
Остават открити въпросите защо тези нарушения се повтавят като „копи-пейст“ при разходването на средствата от еврофондовете и защо прилаганите в България санкции нямат онзи санкциониращ ефект, който би пресякъл повторяемостта на тези провинения.
