Мнозина градинари смятат, че лалетата могат да се засадят и да не се пипат в продължение на години, че дори и на десетилетия, но това е напълно невярно, категорични са от електронното издание „Стопанство”. Причината е в биологията на лалетата. Работата е там, че техните луковици имат навика всяка година да се заравят все по-надълбоко в почвата. Първоначално на една лопата, а след това все по-надолу и по-надолу – докато накрая силите на луковицата не стигнат, за да може растението да пробие почвата, и тя загива.
Втората особеност при луковицата на лалетата е, че за формирането на красиви цветове и добър цъфтеж през следващата година й е необходим период на почивка в достатъчно топли условия – температури от 25 градуса по Целзий. Затова е желателно луковиците да бъдат изкопани и да им се даде възможност да „доузреят” при необходимата температура.
Кога обаче трябва да се изкопаят луковиците? Обикновено в началото или средата на юни. Растенията обаче ще ви подскажат сами удачния момент – когато стъблата и листата започнат да пожълтяват, можете да действате. Още по-точно можете да определите времето по люспите на луковиците. Подкопайте едно растение и ако по луковицата са започнали да се образуват кафяви защитни люспи, значи лалетата са готови за изваждане.
Какво ще се случи, ако се забавите с изкопаването? Стъблото лесно ще се отдели от луковицата и може да не я откриете или да я повредите при изваждането.
С какво е най-удобно да се вадят луковиците на лалетата? Мнозина предпочитат лопатата, но с вила е по-добре, тъй като при изкопаването е по-вероятно да не повредят луковиците.
След като изкопаете луковиците заедно със стъблата, не бързайте да ги разделяте – луковиците ще продължат да дърпат хранителни вещества от стъблата, затова ги положете на сянка и на леко течение, за да се изсушат. След 15-20 дни ще можете лесно да отделите остатъците от старите корени, да откършите стъблата и да разпределите луковиците по размер. В този вид можете да ги запазите до засаждането през есента.
