Съвременните сортове лалета отварят огромно поле за въображение в ландшафтния дизайн – те вече не са просто червено цвете с гладки венчелистчета, а много цветови комбинации и форми. За да се насладим на тази красота, трябва да засадим лалетата през есента, но е важно да знаем и спазваме основните правила.
Лалетата, с разнообразието от сортове, хибриди и цветове – от алено до лилаво, оранжево, кремаво, бяло и пъстроцветно – радват не само очите ни, но напоследък набират популярност и в кулинарията. Венчелистчетата се добавят към салати и ордьоври, освен ако няма алергия към тях. Смята се, че розовите са най-сладки, но много ресторанти сервират и луковици като гурме ястия, защото те губят всякаква токсичност, ако са правилно обработени и приготвени.
Лалетата, засадени в околостволовите кръгове на дърветата, ще привличат през пролетта опрашващи насекоми към цъфтящите овошки. Тук има една особеност – пчелите реагират на светлите цветове (бяло, жълто, кремаво), а игнорират червеното и лилавото.
Лалетата, засадени в кръг или спираловидно, могат да създадат красива рамка около дърветата. Те изглеждат прекрасно, когато се отглеждат на групи или като цветен бордюр по пътеките.
Един от основните ключове за успешен пролетен цъфтеж е засаждането в подходящото време през есента. Ако избързаме и засадим много рано, луковиците могат да станат податливи на гниене, а вече поникналите са изложени на сериозен риск от измръзване. Подходящи са отцедливи участъци, за да се предотврати гниене при прекомерна влага.
Късното засаждане няма да позволи на луковиците да преминат през естествения си цикъл на развитие и вероятно няма да цъфнат през следващата пролет. Тези, чиято коренова система остане слаба и недоразвита, често не преживяват суровите зими.
Кога да засадим лалетата през есента?
Най-добри шансове за развитие и цъфтеж имат лалетата, засадени 4-6 седмици преди настъпване на студовете. Това ще позволи на луковиците да се адаптират постепенно към по-хладната почва без риск от преждевременно стартиране, както и да се аклиматизират преди земята да замръзне. В районите с прохладен климат лалетата се засаждат обикновено през октомври, а в по-топлите – през ноември. Важно е да се съобразим с конкретните метеорологични условия.
Втора сериозна грешка е малка ямка и твърда почва. Комфортната посадъчна ямка с индивидуални параметри за всяка луковица е ключ към правилния растеж и цъфтеж през следващата пролет. В зависимост от сорта и едрината на луковиците, засаждането и размерът на ямките ще варират. Общото правило е дълбочината да бъде 3-4 пъти по-голяма от ширината на луковицата. Ако луковицата е широка около 3 см, тогава трябва да бъде засадена на дълбочина 10-12 см, като се оставят поне 5 см рохкава почва около луковиците. Разстоянието между посадъчните ямки е най-малко 5 см.
Лошата почва и липса на мулч са друга грешка, която често допускаме. Използването на минерални торове през есента не се допуска, но създаването на органична хранителна капсула е задължително. Най-удачно е използването на добре угнил компост, който се поставя на дъното на ямката, а след това около луковицата и отгоре. Не трябва да забравяме и поливането, което ще позволи на органичната среда да се уплътни около луковиците и да образува своеобразна хранителна капсула с бавно освобождаване на хранителните вещества.
В регионите с по-студен климат използването на мулч ще помогне на хибридните сортове да презимуват безопасно и да отворят прекрасни цветове. Най-подходящ е около 5 см слой от ситна слама и кора от широколистни дървета.
Засаждането на болни и наранени луковици не е желателно, защото могат да пострадат и съседните, а само здрави и жизнеспособни, които ще дадат цвят. При съмнения е необходимо да ги дезинфекцираме.
