И през май цените на пшеницата се очаква да бъдат по-ниски от тези през януари 2016 г., когато тон хлебно зърно се търгуваше средно по 298 лева. Основна причина за ценовия спад са високите миналогодишни запаси и очакваната добра реколта, се посочва в месечния анализ за пазара на селскостопанска продукция, изработен от Центъра за икономически анализи на селското стопанство САРА към Института по аграрна икономика. През април цените удариха дъното и тон хлебна пшеница се предлагаше по 262 лв.
Подобно е състоянието и с фуражната пшеница, чиито цени в началото на годината се движеха около 280 лева за тон, но прогнозите за април и май са за катастрофален спад от 245 лв. и 238 лв. за т.
Търговията с царевица следва същите тенденции, като от 277 лева за тон през януари 2016 г. цените през април и май падат съответно до 262 лв. и 266 лв. за тон. Единствено при слънчогледа не се очаква ценови спад, но тази тенденция се наблюдава и на световните борси.
Икономистите от центъра са проследили и котировките на международните пазари през февруари и март. При пшеницата сделките са сключвани на цени съответно от 143,64 и 147,81 евро за тон. При ечемика през феврурари и март котировките са били 108,34 и 109,12 евро за тон. При царевицата тези цени са съответно 144,02 и 143,40 евро за тон.
Прогнозите за световното производство сочат ръст в зърнените запаси, като за САЩ това увеличение ще бъде с 1 млн. т, за Европа – със 160 млн. т, а за Аржентина – с 11,3 млн. т.
Планира се ръст в запасите, което се обяснява с намаление на потреблението.
В края на април в Киев беше проведена международна конференция, организирана от „Украгроконсулт”, където експерти от Черноморския регион изразиха прогнози за увеличение на производството в държавите от този регион.
През последните години производството на зърно расте, но поради проблеми с логистиката не могат да се постигнат очакваните конкурентни предимства.
До 2020 г. производството на зърнени култури и слънчоглед в източния фланг на Черноморския регион ще нараства, затова и останалите играчи трябва да планират нови стратегии, посочват икономистите.
