Само преди седмица Министерството на околната среда и водите започна поредица от семинари за представяне на новите планове за управление на речните басейни (ПУРБ) в периода 2016-2021 г. Страната е разделена на четири басейнови дирекции, които обхващат следните райони - Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски басейн. Семинарите ще продължат до първи юни, като целта е да се разяснят подробно как може да се използват природните водни ресурси и дали фермерите ще бъдат подкрепени, ако инвестират в напояване.
Първата среща с бизнеса беше организирана за Източнобеломорския басейн, включващ централните южни райони на страната (Пловдивско, Пазарджишко, Старозагорско и др.), където основно е съсредоточено зеленчукопроизводството. Поканени бяха и представители на браншовите съюзи, сред които и Националната асоциация на зърнопроизводителите.
„Големите очаквания на бизнеса от тези срещи са свързани с предстоящия прием по подмярка 4,1 от програмата за селските райони. По нея ни бяха обещани субсидии за инвестиции в напояването, но те ще се приложат само ако бъдат заложени в плановете на басейноните дирекции”, обясни Ангел Вукодинов, който заедно с колежката си Наталия Тородова е представлявал зърнопроизводителите на тези срещи.
С новото законодателство България затяга контрола върху ползването на подземните водни залежи, което означава, че за стопаните ще бъде все по-трудно да получават разрешения за нови сондажи, необходими за напояване на нивите. Заради климатичните промени и намаляването на подводните води всяка държава членка трябва да засили този контрол, обясниха експерти от екоминистерството. Затова и фермерите трудно ще получават разрешения за нови сондажи.
Така единствената възможност за поливане ще останат реките и язовирите. При разрушената структура на „Напоителни системи” обаче и тази възможност все повече се отдалечава за стопаните.
Всички те очакваха прозрачност при обявяването на стратегията за напояване, разработена от Световната банка (СБ). Тази тема обаче остана "забранена" за обществото и не е ясно дали България ще получи разрешение да субсидира инвестициите в напояване. В Европейската комисия се водят преговори за подкрепа по подмярка 4,1, като единствената ни защита е стратегията на СБ. Мъглата около този документ обаче е толкова гъста, че никой няма да се изненада, ако в крайна сметка Брюксел не одобри европарите за български частни проекти в напояване.
Така родните фермери отново ще попаднат в своеобразен Параграф 22 и ще губят пари заради липсата на вода през летния сезон. Първо, защото не могат да ползват услугите на полуразрушената мрежа на „Напоителни системи” и второ, защото екоминистерството няма да им разреши да търсят собствени подземни води.
Досега законодателството в областта на водите позволяваше с евросредства да се насърчават инвестиции във водоспестяващи технологии, но чрез новите планове за управление на речните басейни (ПУРБ) това става невъзможно, припомниха експерти от ековедомството.
На този етап от министерството на земеделието се въздържат от коментар, докато Еврокомисията не даде становище по стратегията и българските предложения за подпомагане на хидромелиорациите.
Намерението на държавата е да се субсидират инвестициите в напояване. Фермерите обаче са песимистично настроени, защото ограниченият ресурс по подмярка 4,1 няма да реши кардиналния проблем в обезводняването на големи райони през юли и август.
На този етап поставяме само въпроси без отговор, защото явно е трудно да се се намери механизъм в подкрепа на земеделските производители, без бъде ощетявана и природата.
Администрацията на министерството на земеделието обещава, че ще засили координацията си с колегите от околната среда, за да потърсят решение, но празните обещания не топлят сектора.
В останалите европейски държави обаче стратегиите за напояване са придружени с национално финансиране, като държавата поема част от цената на водата, което би било най-голямото облекчение за бизнеса. Почти всяка година българските чиновници ходят на екскурзии в Израел, уж да привнасят техния опит в хидромелиорациите. Но накрая решават да платят едни пари за празни стратегии, които никой не изпълнява.
