Учени от Технологичния университет „Нанян” в Сингапур и Калифорнийския университет показаха нагледно резултатите си в успешното направляване на насекоми, върху които монтирали механични и електронни елементи, превръщайки ги по този начин в киборги, съобщи списание Current Biology. Насекомите са контролирани и управлявани чрез електроди и поставени на гърбовете им раници с електронни карти. Шестте електрода, прикрепени към крайниците, зрителния дял на мозъка и мускулите на бръмбарите от вида Mecynorrhina torquata, се активират с радиосигнали и биороботите започват да се движат със завидна скорост, да излитат и кацат, да завиват във въздуха. Не е необходим и постоянен контрол от страна на оператора – бръмбарите поддържат самостоятелно зададения курс, като човешката намеса е необходима само при смяна на маршрута.
Експериментът бил извършен на два етапа. Най-напред учените поставили върху гърбовете на бръмбарите електронни карти, тежащи между 1 и 1,5 грама. Картите съдържат предавател-приемник, който осигурява обмен на данни с компютър, и малка батерия от 3,9 волта. Електродите пък информирали изследователите за мускулите, които участват в полета на Mecynorrhina torquata. Така станало ясно, че един от мускулите, за който се смятало, че е използван единствено за свиване на крилете след приключване на полета, е активен и при промяната на посоката на движение. След това изследователите използвали електродите, за да стимулират въпросния мускул, потвърждавайки хипотезата, че той играе роля и в управлението на полета.
В публикацията се подчертава, че използването на живите роботи осигурява големи възможности за икономия на апаратура. „За разлика от металните роботи, за които са необходими стотици детайли, датчици и сервомотори, хибридните системи от типа „насекомо-компютър” използват живи организми като готови природни роботи”, обясняват авторите на статията. Стойността на допълнително монтираните върху бръмбарите компоненти не надхвърля 7 долара.
Изборът на инженерите паднал върху вида Mecynorrhina torquata, тъй като тежащите около 8 грама насекоми са в състояние за понесат тежкия товар – микрофон и датчик за температурата. Електрониката пък се прикрепя към тях чрез безвреден восък. В бъдеще изследователите планират да сменят литиевите акумулатори с батерии, зареждащи се със слънчева енергия. Именно създаването на подходяща миниатюрна батерия е сред основните предизвикателства за намаляване на размерите на съвременните дронове. Целта на учените, провели настоящото изследване, е създаването на управлявано от разстояние насекомо-дрон, което да е в състояние например да открие хора сред руините на срутена сграда или да проникне на места, които са недостъпни за спасителите и по-големите дронове.
