На 25 март християнската църква отбелязва едно от най-големите тайнства Благовещение (или Благовец), когато архангел Гавриил възвестява на Дева Мария, че тя ще роди очаквания спасител на човечеството сина Божий – Иисус Христос. Празникът е утвърден през 7 век и е почитан от всички християни -православни, католици и протестанти. За него разказва Евангелието от Лука.
Народните поверия гласят, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова в някои райони на България празникът се нарича още "Кукувден". Обредните песни, които се изпълняват на този ден, съобщават, че пролетната птичка вече е дошла, а с нея и пролетта.
Народните обичаи и тук са привнесли редица езически вярвания, характерни за някои региони. Смятало се например, че в този ден по-леко и бързо зарастват всички рани, затова често тогава са се дупчели ушите на малките момиченца. Вярвало се още, че през деня всяка отрова губела силата си.
Свързан с това обичай бил стопаните да премитат къщите и дворовете си и да палят огньове, които да прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосвали игли, куки или конци.
Макар да е във време на великия пост, на Благовещение поради своята голяма празничност по изключение може да се яде риба, за това обикновено тя присъства на трапезата.
По традиция често се приготвя рибник – риба с ориз.
Празникът съвпада с началото на пролетта и затова традиционно се приготвя и „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.). Пекло се пита, която намазана с мед, се раздавала на съседи и близки.
На този ден празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Ева, Евангелина и др.
