В рамките на изложението АГРА 2016, което се провежда от 24 до 28 февруари в Пловдив, се проведе конференция на тема „Иновациите в българското земеделие - първи стъпки по пътя на ЕПИ-АГРИ”. Фермери от цялата страна се запознаха на място с европейския опит по създаване на оперативни групи, където учени и земеделци биха могли да приложат в практиката разработки и изобретения, повишаващи конкурентоспособността на българското земеделие.
Днес Българска асоциация „Биопродукти” също организира семинар в рамките на АГРА, на който иновациите ще бъдат сред обсъжданите теми. За ролята на новите технологии в практиката разговаряме с Албена Симеонова, председател на асоциацията.
Г-жо Симеонова, как производителите на биологична продукция могат да си сътрудничат с научните среди, за да се възползват от европейското подпомагане в областта на иновациите?
Новият европрейски регламент в областта на биопроизводството, който предстои да влезе в сила до няколко месеца, слага ограничение пред българския и европейския биопроизводител в областта на ползваните сортове растения и породи култури. Биофермерите вече нямат право да използват семена, посадъчен материал или породи животни, които не са биологични, а това ще се окаже сериозна пречка за българските стопани. Причината е, че нашите институти нямат разработени сортове семена за подобно биопроизводство.
Каква беше досегашната практика?
Всеки едни от нас като биопроизводител можеше да отиде до българските институти в Генерал Тошево, Карнобат или Пловдив например и да си купи пшеница, краставици или домати, които не са биологични. Тези семена са конвенционално произведени, но те си вървят със сертификат, доказващ, че не са обеззаразявани с химикали и не са третирани с пестициди например.
Лично аз като биофермер не обеззаразявам пшеницата – слагам я в син камък, за да избегна болести и неприятели.
Новият регламент обаче, който вероятно ще бъде приет до юни-юли 2016 г. вече ще ни забрани тази практика.
Какво означава това за родните биопроизводителите?
Това ще бъде голям удар за нас, защото българските сортове са качествени и на ниска цена. А биопроизводителите в голямата си част са дребни стопани, които се снабдяват основно от Генерал Тошево или Пловдив.
Цените тук са около 0,5 -1 лев за килограм, докато биосемената в Германия или Холандия се продават по 2 евро. Същото се отнася и за лозичките – от българските институти цената се движи около 1,50 лв., докато в Европа са поне три пъти по-скъпи.
В този смисъл за нас иновациите в земеделието ще означава българските научни институти да се преориентират в полза на родния биофермер.
Да, но селектирането на новите сортове отнема поне 6 години. В този смисъл как ще бъде защитен българският производител?
В преговорите по новия европейски регламент Българска асоциация „Биопродукти” предложи на Европейската комисия чрез Межуднародната федерация на биоземеделските движения, на която ние сме членове, да направи дерогация (отсрочка) за прилагането на този регламент в България. И Европейската комисия прие нашето искане.
До кога ще действа тази отсрочка, която България е постигнала за прилагането на еврорегламента?
До 2020 година - и това е изключително важен момент за нас. Защото за този срок българските институти би трябвало да се възползват от тази дерогация и да инвестират в биосортове. Именно по линия на иновациите страната ни би могла да се възползва и да кандидатства за финансиране на науката, която е доказано добра и се цени в Европа. Осигуряването на качествени биосемена е важен елемент в нашата работа.
Надеждата ни е в активизирането на съвместната дейност между производители и учени.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
