Министерството на земеделието и храните възнамерява да започне активна кампания за популяризиране на мярка 16 „Сътрудничество” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., свързана с въвеждането на иновациите в земеделието. „Целта е да продадем идеята на фермерите, така че с прилагане на различните иновации те да осигурят по-висока добавена стойност на продукцията си”, заяви на семинар в Пловдив Антон Аспарухов, шеф на дирекция „Програма за развитие на селските райони” в министерство. В рамките на изложението „Агра 2016” днес в Пловдив бе проведена конференция „Иновациите в българското земеделие: първи стъпки по пътя на ЕПИ-АГРИ”, като Институтът за агростратегии и иновации, Аграрният факултет Тракийския университет и фондация „Биоселена” организираха дискусия. В нея участваха лектори от редица европейски държави, които в рамките на европейската инициатива за развитие на иновациите представиха своя опит за насърчаване на новите технологии в сектора.
Председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова пожела тази дискусия да стане начало на бъдещо активно партньорство между бизнес, наука и администрация, така че България да усвои средствата от новия програмен период, предназначени за прилагането на иновации в земеделието.
Съпредседателят на Националния съюз на говедовъдите в България Рангел Матански обърна внимание, че фермерите се нуждаят от точна и ясна разяснителна кампания, за да започнат да прилагат иновациите в практиката.
По мярка 16 от новата програма за развитие на селските райони до 2020 г. България може да усвои 20 млн. евро, които обаче ще бъдат отпускани не за единични проекти на отделни фермери, а за оперативни групи, в които участват земеделски производители, хора на науката, консултанти и др. Това съобщи Мая Нинова, експерт в министерството на земеделието и храните. Според първоначалните критерии за оценка на бъдещите критерии иновация ще бъде това, което увеличава производителността на стопанствата или решава конкретен проблем, свързан примерно със замърсяването на почвите и тяхното очистване или с въвеждането на енергиен проект, който би намалил разходите на стопанството и би допринесъл за опазването на околната среда.
В Германия е създадена стройна организация от група учени и експерти, които на място във фермите консултират производителите какъв проект се смята за иновативен. Пример за иновация там е проект за термична обработка на почвата или за „умно” пашуване на животните. Друг пример за иновативен проект може да бъде инвестиция въвеждане на система за хуманно отношение към кокошки-носачки.
„За да могат българските производители да се включат в програмата, те задължително трябва да получат консултация от експерти с голям опит”, посочи Стоилко Апостолов от фондация „Биоселена”. Според него консултантите трябва да имат поне 10-годишен опит и да познават отблизо проблемите на животновъдните ферми, за да ги насочат към правилната иновативна идея. Затова от „Биоселена” предложиха на министерството на земеделието в оперативните групи да бъдат привличани и външни консултанти, които биха били дясната ръка на земеделците.
Антон Аспарухов от министерството прие тази идея и посочи, че заедно с научните среди и бизнеса администрацията тепърва ще разработи наредбата по мярка 16, така че земеделските производители да бъдат максимално улеснени в прилагането на тази й.
