Близо пет години дребните фермери бяха залъгвани с празни обещания за това как директните продажби на сирене, кашкавал или яйца от фермите ще бъдат освободени от тежките административни процедури на одобрение и как нямало да дублират изискванията, прилагани към големите мандри. На няколко пъти Синор.БГ търсеше информация за броя на регистрираните стопанства по тази наредба и винаги получаваше рехава статистика, от която се виждаше колко малко ферми са получили разрешение от агенцията по храните. Причините са повтаряни неведнъж – огромна и ненужна документация при кандидатстването, тежки правила за изграждане на преработвателните помещения и големи инвестиции, често непосилни за дребните фермери.
Още преди три години бизнесът беше проучил европейския опит в Австрия, където високопланинските ферми от десетилетия се прехранват с произведеното в стопанствата.
Явно трябваше да се сменят няколко правителства, за да се стигне до решение и на този проблем.
За половин година новият изпълнителен директор на Българската агенция по безопасността на храните Дамян Илиев е успял да се задейства не само за решаване на огромния проблем с качеството на суровото краве мляко, за което страната ни получи извънредна отсрочка от Брюксел. По искане на бизнеса Илиев е проучил и опита на Австрия по отношение на директните продажби от фермите.
Австрийските ветеринари са подготвили поднормативни документи на еврорегламентите, които без да противоречат на основните изисквания за контрола върху храните, съществено облекчават бизнеса при директните продажби, посочи Илиев.
Ръководството на агенцията е представило на министерството на земеделието австрийската нормативна уредба, която успешно би могла да се приложи и в България. Илиев не можа да се ангажира със срокове за прокарване на новите промени в Наредба 26, регламентираща директните продажби.
Запознати припомнят, че подобни процедури отнемат поне година и половина.
