По всичко изглежда, че през новия програмен период земеделските производители ще се съгласят да намалят процента на европейско финансиране за проектите си по подмярка 4,1 за инвестиции в стопанствата, което съвпада с идеята на администрацията да се освободи по-голям бюджет в подкрепа на повече фермери. След зърнопроизводителите и малките семейни фермери с подобни предложения излизат и от Националното обединение на младите фермери в България. Това съобщиха за Синор.БГ от организацията по повод предложенията, депозирани в министерството на земеделието. Всички представителни браншови организации трябваше да представят становищата си до средата на декември.
Важното в искането на младите фермери е по подмярка 4,1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ е да има разграничение между „малки“, „средни“ и „големи“ проекти, като таванът на малките проекти да бъде с размер на инвестициите до 200 хиляди евро, на средните проекти от 200 001 до 500 000 евро и големите проекти – над 500 001 евро.
Другият акцент е свързан с намаляването на размера на евросубсидиите и увеличаване на съфинансирането от страна на кандидатите. Младите фермери предлагат при малките проекти субсидиите да съставляват 50% от стойността на инвестицията, за средните проекти – 40% и за големите проекти – 30%.
В същото време те настояват да има и таван от 750 хил. евро на общата стойност на инвестициите в рамките на един проект.
Мотивите за тези предложения са, че при намаляване на основния интензитет на подпомагане под 50% основният натиск ще падне върху по-малките и средни фермери, които нямат възможност да осигурят голям процент собствено съфинансиране на дейностите по един подобен проект.
В същото време тези фермери не са чак толкова малки и не биха могли да участват в тематичната подпрограма за дребни фермери, защото стандартният им производствен обем е над 8 хиляди евро.
Към момента точно тези фермери изпитват най-голяма трудност в осигуряването на собственото финансиране. Почти в 100% от случаите тези фермери осигуряват необходимото съфинансиране чрез банкови заеми, които и в момента (при финансиране м/у 50 и 70%) е трудно да си осигурят, тъй като не могат да покажат високи доходи.
Намаляването на интензитета на подпомагане ще има най-голям НЕГАТИВЕН ефект точно за фермери с проекти до 200 000 евро, като по този начин ще отдръпне тези земеделски стопани както от кандидатстване по ПРСР, така и от земеделската дейност като цяло, поради невъзможността да бъдат достатъчно конкурентноспособни и да се модернизират, смятат от обединението.
Според бизнеса е важно да се даде конкурентно предимство на средните и малки фермери, защото с досегашните диспропорции мелкият бизнес е на изчезване. Затривайки малките фермери, като се дават преимущества на по-големите, ще има и сериозен негативен ефект за българското земеделие като цяло, тъй като ще ограничи предприемаческата инициатива и възможността за развитие, създаване на иновации и работни места.
Намаляването на основния интензитет на подпомагане за всички проекти, без те да бъдат диференцирани по размер, НЯМА ДА ДОВЕДЕ ДО ЖЕЛАНИЯ ЕФКЕТ СУБСИДИИТЕ ДА СТИГНАТ ДО ПОВЕЧЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ, тъй като от кандидатстване по програмата ще отпаднат по-малките проекти (до 200 000 евро) и в конкурентния подбор ще останат само големите, смятат от организацията.
Тази мярка ще има обратен ефект, като вместо до повече кандидати (с по-малка стойност на инвестициите) парите ще достигнат до по-малък брой кандидати (със стойност на проекти близка до максималния размер на подпомагане).
Затова и младите стопани предлагат диференциран подход, при който да се разграничат проектите по техния размер и съответно да има диференциран основен процент на подпомагане. Прилагането на единен процент на подпомагане за проекти на стойност от 15 000 до 1 000 000 евро не е ефективен подход.
С цел да се постигне по-справедливо разпределение на бюджета на подмярка 4,1 предлагаме таванът на общата стойност на инвестициите за един проект, предложен от самостоятелен кандидат да бъде максимум 750 000 евро. Мотивът е, че проекти с по-висока обща стойност на инвестициите от посочената по-горе, които са и достатъчно ефективни (като се вземат предвид показателите за ефективност на инвестицията) могат да бъдат финансирани по начини, различни от ПРСР 2014 – 2020 г.
