Празникът на свети Димитър Солунски в народния календар е свързан с началото на зимата. Като по-голям брат на свети Георги той винаги е изобразен как язди червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки - „Дойде ли Димитър, идва и снегът“, казват поверията. Българско народно предание представя Димитър като брат близнак на Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял.
След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата.
Там си разделили годината по братски — за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове.
Димитровден се характеризира с обредно полазване - гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.
На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния — от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачи те, техниците, инженери те и металурзите.
Характерни са и трите дни след Димитровден, известни като Миши празници, Мишинден или Мишкинден (Източна България). В Западна България дните се наричат Пога̀нци, Пога̀ншляк, Мишовѝна, Миша̀ко и Очо̀вден в Югозападна България.
Те са част от празничната система в българския народен календар и се празнуват в чест на мишките, за да не правят те пакости по храната, дрехите, зърното и т. н.
На места в България се палят снопове тръни и една от домакините върти запалените снопове с думите: "Бягайте, мишки, плъхове, защото ви гонят Свети Димитър и Свети Нестор с огън и тръни!"
Другаде (в Източна Тракия) стопанката шие върху парче плат, за да зашие устите на мишките, след което го хвърля в огъня. Като цяло през този ден не се извършва женска работа.
