От 2016 г. пчелари ще получават компенсаторни плащания, заяви Манол Тодоров, пчелар и председател на сдружение „Странджански манов мед”, цитиран от „Фокус”. „Пчеларите, чиито пчелни семейства са разположени в съседство или близо до блокове, които са медоносни, като например рапица, слънчоглед, кориандър, ще получат компенсаторни плащания. Тук обаче трябва да отбележим, че това не касае пчеларите, които се занимават с биологично пчеларство, а само тези, които работят конвенционално. Т.е. известно е, че тези, които произвеждат пчелните семейства и пчелни продукти, получават субсидия по мярка 214”, обясни Тодоров.
Той изтъкна, че благодарение на посещенията в „Селището на пчелите” по време на седмицата на пчелата в Брюксел европейците са се запознали с продуктите, произвеждани в Странджа. „Известни сме вече и във Европа и това ще ни помогне да регистрираме Странджанския манов мед като „защитено географско указание” или „защитено наименование за произход”. Седмицата на пчелата и пчелоопрашването в Брюксел беше изключително важна. Имаше пчелари от Италия, Германия, Ирландия, нашата група беше много силна. Българските пчелни продукти са с висок имидж. Нашият щанд беше най-посещаван от всички гости и граждани на Брюксел”, твърди пчеларят.
Според него на европейско ниво бъдещето на пчеларството ще се реши, като се набляга на взаимоотношението на пчеларите със зърнопроизводителите, като трябва да се запази балансът. „Защото фермерите поставят въпроса, че трябва да пръскат и торят, за да произвеждат реколта, а пчеларите казват - да произвеждат, но без да вредят”, обоснова се той.
По неговите думи основните проблеми на сектор пчеларство е неадекватното финансиране и здравословното състояние на пчелите в цяла Европа. „Известно е, че в Италия малкият кошерен бръмбар набира скорост. Той е локализиран, но все пак си остава проблем. И колегите от Италия поставят следния въпрос – преки и непреки приходи от пчеларството са 20 -22 млрд. евро. В същото време пчеларите получават около 350 млн. Има голям дисбаланс. В сектор „Земеделие и животновъдство” в Европа, пчеларите са с най-голям проблем предвид високата смъртност и това, че пчелните семейства намаляват непрекъснато”, посочи Тодоров.
От години в Странджа не е имало толкова качествен манов мед като количество и качество, изтъкна той . Пчеларят обясни, че се измерва електропроводимостта, което е показател дали медът е манов или не е. Тази година за първи път от години замерването на електропроводимостта от пита е 1,5 mS/cm – най-високата стойност според литературата. За манов мед се смята мед с електропроводимост над 0.8 mS/cm. По думите на Тодоров количествата също са много добри като отделните пчелни семейства са стигнали до 48 – 53 кг мед.
Търсенето е голямо както на вътрешния, така и на външния пазар. Цената на мановия мед към момента е между 16 и 17 лв за кг мед при цени на дребно, за цените на едро от бранша искат стойността да бъде 10 лв. за килограм, но офертите към момента са за 8 – 9 лв, става ясно от думите на Тодоров.
