Цвеклото е зеленчук, с който в градината на практика няма никакви проблеми. Затова ако не се ражда при вас, значи някъде допускате грешка. Важно е да засадите семената навреме, съветват експерти. Цвеклото не е сред устойчивите на студ зеленчуци, затова го садят 2 седмици след морковите. Семената поникват много бързо, затова преди засаждането не е необходимо да се накисват, а след 7 до 10 дни се появяват кълновете, съобщава електронното издание „Стопанство”.
Цвеклото обича слънце, но подобно на повечето зеленчуци с червени листа търпи и известна сянка. Най-много обича да расте не в лехите, а по техния край. Затова обикновено в лехата засаждат цветно зеле, а по края – цвекло. Това съчетание дава възможност да се получи по-голяма реколта, отколкото ако двата зеленчука се засадят на различни места.
Цвеклото понася леко пресаждане, затова можете не да разредите кълновете, появили се след засаждането, а да ги пресадите. Нещо повече – при цвеклото централните коренчета се впиват много бързо в почвата, а това ускорява образуването на кореноплодите. Цвеклото може да се разсажда до появата на 2-3 листа, тъй като по-късно пресаждане може да забави растежа на зеленчука.
Ако искате да приберете не особено големи грудки, но с приблизително еднакъв размер, насадете цвеклото по схемата 10 на 10 сантиметра.
Цвеклото обича не само натрий, но и калий, затова е от полза през лятото да го подхранвате с калиев сулфат, желателно – веднъж на 2 седмици. Ако растежът на листата се забави, можете да го наторите с разтвор от лопен (овча опашка) или амониева селитра. Трябва обаче да внимавате, тъй като прекалените количества азот водят до появата на черни петна по грудките. За да не гният кореноплодите, полезно е листата да се напръскат един до два пъти на сезон с разтвор на борна киселина.
Реколтата се прибира преди да застудее силно, иначе ще имате проблеми със съхранението. Зелената част се реже, като се оставя пънче с дължина 1-2 сантиметра. Корените обаче не трябва да се махат, тъй като ще се влоши способността на растението за продължително съхраняване. Както и при морковите, не трябва да се оставят кореноплодите на цвеклото да зимуват в почвата – реколтата просто ще изгние. Затова пък цвеклото ще издържи в мазето чак до пролетта.
Ако есента се случи влажна, цвеклото може да бъде поразено от мана (пероноспора). Болестта се познава по петната със сив гъбен налеп. За да бъде пресечено развитието й, растенията се обработват с препаратите „Фундазол” или „Топаз”.
Основните вредители по цвеклото са пролетната и лятната зелева муха, като започват да нанасят поражения от момента на цъфтенето на вишните. За да бъде защитена реколтата от тях, растенията се поливат със солен разтвор в съотношение една чаша сол на 10 литра вода. Цвеклото обича натрия и е устойчиво на хлор, а мухите не понасят солта и загиват.
