Като знаем колко пъти българските фермери са лъгани за адекватното прилагане на европейските субсидии на родна почва, то и сега повечето са скептични, че българското правителство би могло да отговори на решенията, взети от Съвета на агроминистрите от Европейския съюз на 7 септември т.г. Притиснати от фермерските протести, министрите се обединиха около намерението директните плащания да започнат да се превеждат още от 16 октомври, което би подкрепило стопаните в подготовката им за зимата. Това решение не е окончатено, защото следващата седмица агроминистрите съвместно с Еврокомисията ще заседават отново, като целта е да излязат с конкретни компенсаторни мерки срещу спада на доходите в сектора.
За българските производители решенията биха били от голяма полза, защото за първи път от 4-5 години земеделците са изправени пред огромни трудносит в търговията със зърно и блокирания пазар.
Първият шамар дойде още след жътвата на рапица през юни, когато сделки почти не се сключваха. Това продължава до момента, при изключително вяла покупка на рапица, което навежда на мисълта, че от следващата година тази култура едва ли ще се нареди сред петте най-разпространени в България, коментира за Farmer.bg Христо Цветанов, фермер и член на програмния съвет на Института за агростратегии и иновации.
Складовете са пълни и с непродадена пшеница, а фермерите са в неведение как да намерят финансиране за есенната сеитба, обясни и Румяна Ангелова, председател на асоциацията на зърнопроизводителите. „На хората им се плаче, защото цените падат, а заради сушата добивите са ниски, което е сериозен проблем преди сеитбата“, посочи още Ангелова.
Въпреки проблемите хората все пак ще засеят, но поради липсата на средства ще икономисват от основното торене, което от своя страна е нож с две остриета заради евентуално ниските добиви през следващата година.
„Ако българското правителство намери резерви да преведе директните плащания по-рано от обичайното, това наистина ще подкрепи сектора и фермерите ще осигурят средства за азотно торене“, коментира Христо Цветанов.
На този етап министерството на земеделието трудно би дало отговор на въпроса дали ще има извънреден ресурс за директните субсидии, тъй като това зависи от финансовото министерство, следящо за изпълнението на бюджета.
Предишното правителство на ГЕРБ на два пъти успя да преведе директните субсидии още през декември, но според експерти на този етап е твърде рано да се дават прогнози.
Колкото до самия пазар на зърно, при пшеницата цената се движи около 280-285 лева на пристанище, затова и търговците предлагат около 250-260 лева на фермерите от полето.
Почти в същите нива се движат и предложенията при царевицата, чиито добиви тази година спаднаха почти двойно. Вместо по 700 килограма от декар, тази година се прибират между 400 и 450 килограма, затова и стопаните искат да ги компенсират с по-високи цени, което не се случва. Царевицата от стопаните се купува за 250 лева, което не доста под себестойността.
Единствено при слънчогледа цените са с около 100 лева над миналогодишните, но сушата и там удари културите, така че добивите са под обичайното.
