Европейската комисия отказа да удължи с 6 шест месеца извършването на плащания по Програмата за развитие на селските райони за 2007-2013 г., които приключват в края на тази година, но разреши прехвърлянето на до 5% от неизползваните средства от по-непопулярни към 3 от по-популярните мерки, съобщиха от АГ-прес, специализирания портал на подкомисията по земеделие към ЕК. България, Румъния, Гърция и още няколко държави бяха поискали плащания по проекти да могат да бъдат извършвани до средата на 2016 г., за да се навакса изоставането в усвояването на европейските фондове. От румънската делегация, отправила официално искането, подчертаха пред Съвета за земеделие и рибарство, че удължаването на крайния срок за плащанията ще позволи държавите-членки да използват по-пълноценно и ефективно финансирането, като това се отнася с особена сила за онези, които са най-засегнати от тежката икономическа ситуация.
Комисарят за земеделието Фил Хоган обаче обясни пред министрите на селското стопанство на държавите-членки на ЕС, че това няма да е възможно заради поетото задължение от ЕК, която отговаря за изпълнението на бюджета на съюза, да не бъдат надхвърляни договорените финансови ограничения, посочени в дългосрочния бюджет на ЕС. На практика комисията не разполага с необходимите правомощия за подобно решение. Ако се удължи времето за плащане, това ще наруши стабилността на бюджета, за който отговаря българският еврокомисар Кристалина Георгиева. Подобна отсрочка е била предоставена за програмата за периода 2000-2006 г., но сега това не е възможно, тъй като 31 декември 2015 г. е изрично записан като крайна дата за плащанията.
Вместо това ЕК прояви известна гъвкавост, като представи делегирано становище, което позволява на желаещите страни да прехвърлят повече средства от по-непопулярни мерки към по-търсени, където парите са свършили, и така да им позволи да разплатят повече средства до края на годината. До 5% от неизползваните бюджети по програмата (вместо досегашните 3%) ще могат да се пренасочат към 3 мерки: подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горски сектор, подобряване на околната среда, както и подобряване на стандарта на живот и насърчаване на диверсификацията на икономиката в селските райони. За да може да се възползва от пренасочването на фондове обаче българското правителство ще трябва да изпрати поправките в ПСРС в тази насока до ЕК преди 30 септември.
Делегираното становище обаче бе оценено като недостатъчно от част от държавите-членки, които изтъкнаха, че в техния случай то не решава проблема с използването на средствата.
Пред съвета словашката делегация представи резултатите от срещата на министрите на селското стопанство от Вишеградската четворка, проведена на 18 и 19 май в столицата на страната Братислава, в която участваха и представителите на България, Румъния и Словения. В съвместното изявление след срещата се набляга в най-голяма степен върху необходимостта от подобряване на позициите на фермерите в хранителната верига, както и за нормативно обвързващо споразумение за горите в Европа. Изявлението бе подкрепено и от част от министрите на държавите-членки на ЕС, които не са участвали в срещата.
Освен това съветът прие правило за установяване на степента на корекция при директните плащания за календарната 2015 г., посочено в наредба № 1306/2013 г. За да бъде подпомогнато селското стопанство при големи кризи, засегнали производството или разпределението на продукцията, бе създаден резерв за случай на криза, в който в началото на всяка година се отделят средства от бюджета за директните плащания чрез механизма за финансова дисциплина, установен в наредба № 1306/2013 г., отнасящо се до финансирането, управлението и надзора върху Общата селскостопанска политика. Размерът на резерва, който ще бъде включен в проектобюджета на ЕК за 2016 г., възлиза на 441,6 млн. евро при сегашните цени.
Министрите на селското стопанство на държавите-членки на ЕС постигнаха съгласие за принципен подход за правилата за биологичното земеделие, предложен от ЕК. Той има за цел да бъде преразгледано настоящото законодателство за производството и за информацията върху етикетите на биологични продукти, така че да бъдат премахнати пречките за развитието на биологичното земеделие в ЕС, да се гарантира честната конкуренция при фермерите и компаниите на пазара, както и да се повиши доверието на потребителите в биологичните продукти. Принципният подход представлява политическо споразумение за позицията на съвета върху предложението за правилата. Споразумението дава възможност за започването на преговори между Европейския парламент и съвета за постигане на обща позиция по въпроса. Очаква се гласуването по доклада за биоземеделието в комисията за селско стопанство и развитие на селските райони в ЕП да се проведе в средата на юли или в средата на септември.
Съветът по земеделие и рибарство взе решение да не се противопоставя на приемането от ЕК на регламент по отношение на промяната в допълнения II и III към наредба 396/2005 г., отнасящ се до максималните остатъчни нива на пестицидите амидосулфурон, фенхексамид, крезоксим-метил, тиаклоприд и трифлоксистробин в някои продукти. Наредба 396 от 2005 г. установява максималните остатъчни количества на пестициди в продукти от животински или растителен произход, предназначени за консумация от хората или животните. За посочените в наредбата пестициди са установени или максимални нива в конкретни хранителни продукти, предназначени за консумация от хората или животните, или общи ограничения, които се прилагат там, където не са установени специфични нива. Молбите за разрешителни за новите пестициди се представят пред Европейската агенция за безопасност на храните, която публикува научно обосновано мнение за всеки нов химичен продукт. На базата на това мнение ЕК предлага регламент за прилагането на всеки нов пестицид, за добавянето на нов или изваждането на съществуващ пестицид от добавките към наредба 396/2005, както и за промени в тях. За да може да действа обаче, ЕК се нуждае от одобрението на съвета. След получаването му тя може да осъществи поправките в наредбата, освен ако няма възражения от ЕП.
