Швейцарските сирена и шоколади са неизменни елементи в имиджа на страната пред целия свят заедно с банките, часовниците и неуморимия тенисист Роджър Федерер. Но експерти на финансовия гигант „Креди Сюис” решили да разберат дали клишето отговаря на действителното състояние на нещата, пише електронното издание NashaGazeta. Проучвайки ситуацията в посочените браншове, те изяснили и доколко обосновано сиренето и шоколадът най-често се свързват в представите на чужденците с Швейцария.
Хранително-вкусовата промишленост е сред най-важните отрасли на швейцарската икономика. В производството на хранителни стоки са заети над 70 хил. души, работещи в 4 хил. компании. Ако в сметките бъде включена и търговията, ще излезе, че за хранителното благополучие на швейцарците се трудят 250 хил. души в страната.
Сред основните жалони в този сектор на икономиката задължително посочват корпорацията „Нестле”, чиято централа е разположена на брега на Женевското езеро, и базирания в Цюрих производител на шоколад „Lindt&Sprüngli”. Но над половината от работещите в хранително-вкусовата промишленост са наети в компании, попадащи в категорията на средния и дребния бизнес, отбелязват експертите на „Креди Сюис”.
Как обаче се разпределят приоритетите в областта на производството на хранителни стоки в самата Швейцария? Според очакванията местните компании са насочили усилията си далеч не само за приготвяне на сирена и шоколади. Данните на „Креди Сюис” сочат, че около една трета от работниците са заети в производството на хлебни и макаронени изделия. Второто място по брой на персонала заемат компаниите, занимаващи се с преработване на месо. Следват производителите на млечни продукти, шоколад, чай и кафе, сладкарски изделия и други продукти.
При това експертите отбелязват, че сред производителите може да откриете и компании с международен бизнес, и малки магазинчета – лидерът в млечната промишленост „Еми” лесно се спогажда с мандра от Урнербоден, а „Lindt&Sprüngli” спокойно съжителства със слабо познатата извън пределите на страната фабрика „Max Felchlin”. Е, разбира се, не винаги подобно съседство може да се определи като мирно – част от малките предприятия не издържат на конкуренцията и излизат от пазара, но за сметка на това други са популярни сред ценителите на „ръчния труд” или с новаторския си подход към клиентите. Успешен пример за дребен бизнес в тази област е разцветът на регионалните пивоварни, предлагащи на клиентите оригинална продукция собствено производство.
Далеч не всички обаче са готови да плащат повече за индивидуален подход и швейцарските компании рядко успяват да удържат на конкуренцията на чуждестранните си съперници. Животът на производителя в страната не е лесен – големите разходи за труд и високите митнически тарифи върху вноса на суровини, насочени към защита на родното производство, дават своя принос за развитието на т. нар. „потребителски туризъм”. Отказът на националната банка на страната да поддържа регулиран валутен курс спрямо еврото също не съдейства за нарастването на популярността на швейцарските продукти. Според оценки на „Креди Сюис” поскъпването на швейцарския франк през 2010-2011 г. е довело до това през 2012 г. швейцарците да похарчат за покупка на хранителни стоки в чужбина 1,3 млрд. франка. Експертите на банката смятат, че през тази година явлението може да се разрасне, а това ще засили отново натиска върху швейцарските производители.
Вземайки под внимание икономическите фактори, швейцарската хранително-вкусова промишленост е ориентирана до голяма степен към местния потребител и в общия обем на продажбите делът на износа е едва между 10% и 20%. Но насищането на швейцарския пазар принуждава производителите да търсят (при това доста успешно) начини за привличане на нови клиенти от чужбина. През 2014 г. страната е изнесла храни за рекордната сума от 8,3 млрд. франка, като през последните 10 години тази стойност се е удвоила.
Забележителното обаче е, че лъвският пай от ръста се пада на кафето и енергийната напитка „Ред Бул”, бутилирана в селцето Виднау. А благодарение на световния успех на кафе машините „Неспресо”, капсулите за които се произвеждат само в Швейцария, ободрителната напитка скоро може да се превърне в новата визитна картичка на малката алпийска държава. Защото със сигурност от 2010 г. насам показателите за изнесените количества кафе надхвърлят тези за традиционните швейцарски категории „сирене” и „шоколад”.
