Във времена на политическа и пазарна несигурност едно малко стопанство в Разлог продължава да развива собствения си потенциал и успява да се адаптира към променящите се условия. Биопродукцията на добре известните ферма и мандра със игривото име „Козле” продължава да развива утвърдената си пазарна ниша дори в условията на енергийна и политическа криза, което безспорно се дължи и на приемствеността в това стопанство.
Защото малкият мащаб на това бутиково производство позволява да се поддържа високо качество, а без иновациите стопансвото трудно би постигнало онази гъвкавост в бизнеса, с която животновъдите успяват да превъзмогнат негативните ефекти от Ковид кризата и войната в Украйна. Освен сирена и кашкавали в летния сезон „Козле“ намира добър пазар и за суроватката, суровото сирене и киселото мляко.
За последната година и в „Козле”, подобно на повечето преработватели на селскостопанска продукция, основните разходи за електроенергия и газ са се увеличили с 50 процента. „Малкият обем на производство обаче ни позволява сравнително гъвкаво да реагираме на този проблем“, обясни за Синор.бг Георги Мутафчиев, управител на семейното предприятие.
„От началото на пандемията от Ковид-19 се наблюдава развитие на късите вериги на доставки. Все повече гастрономически обекти залагат на локалното производство на храни, тъй като създадените ограничения на международния пазар правят местната продукция по-привлекателна. Това облагодетелства нас, малките производители“, отбелязва младият предприемач.
Неотдавна той е имал възможност да посети ферми в Швейцария с производство, аналогично на сирената и кашкавалите на разложката фирма. „От разговорите с местните хора разбрах, че почти цялата икономика там работи приоритетно с локални доставки. Гастрономическите обекти изкупуват първо местна продукция и едва при недостиг разчитат на внос. Тук в България тази тенденция се наблюдава в значително по-малък мащаб”, посочва фермерът. И допълва, че „би било мотивиращо за много фирми да прилагат швейцарската практика, защото това е важен стимул да продължим да съществуваме“.
Според него друга мярка в помощ на бизнеса е и посочването на точен географски произход на продукта върху етикета. „Би следвало да се акцентира още по-ясно, когато продуктът е локално произведен. В крайна сметка целта на малките бизнеси е да продават продукцията си първо на местния пазар, тъй като на външния е много по-сложно”.
Именно затова и собствениците на „Козле” насочват усилията си върху партньорства с магазини и ресторанти в морските курорти и по-големите градове. Веригите малки магазини, които продават специфична група храни – биохрани и бутикови продукти, стават все по-популярни в градовете, затова и разложката мандра сключва договори с подобни обекти.
Според Георги Мутафчиев промяната при маркетинга на местните храни не е толкова въпрос на законодателство, колкото да се работи за по-широкообхватно осъзнаване на необходимостта от предимството на локалното производство – чрез рекламни кампании и добри практики за насърчаване на бизнеса. Сега се получава парадокс, търговските обекти са задължени да имат определен процент български стоки, но нещата не се случват на добри начала и от двете страни, затова ефектът е незначителен.
„Въпреки че нашето стопанство е малко, помощта по извънредната Ковид мярка дойде навреме и успя да ни помогне в тази кризисна ситуация, за да планираме 3 месеца по-напред, отколкото едно малко стопанство като нашето би могло да си позволи“, посочва младият предприемач. И допълва, че малкият бизнес разчита много на местната администрация, която директно уведомява собствениците за нови възможности и текущи мерки за подпомагане, затова тези консултации трябва да се разраснат.
Голямо предизвикателство за семейния бизнес е осигуряването на работна ръка. Колкото до фуражите, фермата е независима, защото отглежда храната за стадото от 150 кози.
Собствениците на „Козле” планират да изградят и слънчева инсталация, така че да намалят разходите си за електроенергия и топла вода за всички дейности по отглеждане на животните и производството на млечни продукти. „Нашето желание е да постигнем по-висока степен на независимост и по-добър ефект за околната среда“, обяснява младият фермер.
Поради сезонността на бизнеса се налага да търсят и други възможности за селскостопанска дейност. След като е направил проучване на пазара у нас и в чужбина, Георги Мутафчиев вярва, че търсенето на сушени биоплодове и биозеленчуци, прахове, миксове и други подобни биопродукти в бъдеще ще се увеличава. Ето защо спестените през годините финансови средства са вложени в покупка на земя, така че да инвестират в минифабрика за производство на лиофилизирани и дълбоко замразени биоплодове и биозеленчуци. А 95% от захранването с енергия на този малък преработвателен цех плюс хладилния склад е планирано да бъде от соларните панели.
Лилия Александрова
