Учени смятат, че щирът (познат у нас и под името куча лобода, а в чужбина – най-вече като амарант) е растението на бъдещето, обяви руското електронно издание „Стопанство”. Коренното население на Южна Америка отглеждало щир още преди 8 хиляди години. За храна използвали младите листа през лятото и семената през зимата. От листата могат да се приготвят салати, пюрета, супи и всевъзможни гарнитури към основни ястия. Японците ги сравняват с месото на калмарите и ги препоръчват за възможно най-честа консумация при анемии, авитаминози, отпадане, диабет и затлъстяване.
Уважението към това растение не е случайно – то е отлично средство за профилактика срещу остеопороза, инфаркт на миокарда и исхемична болест на сърцето, тъй като съдържа страшно много желязо, белтъчини, витамин С, витамин Е, магнезий, фосфор и калций. Щирът е богат на съдържащи сяра аминокиселини и затова е извънредно полезен за черния дроб. Препоръчва се при непоносимост към глутена, защото не съдържа такъв. Има повече влакнини от пшеницата и ориза, 3 пъти повече лизин от пшеницата, 2 пъти повече витамин С от лимона, но не е толкова приятен на вкус – напомня на спанак. По форма наподобява зърнена култура, но не е, а по нашите географски ширини е смятан просто за зловреден бурен.
Има различни видове щир – от 50-сантиметров, определян като „джудже”, до висок над 3 метра. Често стеблото достига 10 сантиметра в диаметър, а теглото му – между 5 и 30 килограма. Но най-важната част от растението са съцветията с дължина до 1,5 метра. Щирът обаче е южно растение и е добре при застудяване да бъде покриван с полипропиленово фолио.
Семената на щира са дребни, но запазват потенциала за покълване в продължение на 5 години. Отглеждането му е от просто по-просто. Ако бъде посят в плодородна почва, можете да се сдобиете не само с питателно, но и с красиво растение. Дори има декоративни сортове щир с червени листа и красива метличка от семена. Често последните се отглеждат в саксии.
В откритата почва семената се засяват през май на дълбочина 1-2 сантиметра. Кълновете се появяват след седмица, а съцветията се оформят в края на юни.
Като всеки бурен щирът расте много бързо и добре понася пресаждането. Засявайки го, трябва да сте наясно, че той се опрашва с диви видове и семената не могат да запазят чистотата на сорта. Затова не е особено практично растението да се отглежда за семе.
И накрая, но не и на последно място по значение - не трябва да се забравя, че щирът се размножава прекрасно самостоятелно и при небрежно отношение може да създаде доста неудобства в градината. При това за храна го използват не само хората – нападат го листните въшки, а при често поливане се появяват и гъбични болести.
