Щирът (Amarantus) е от сем. Щирови. Това е едногодишно растение, сериозен заплевелител на селскостопанските култури. Заплевелява пролетни полски и зеленчукови култури, основно окопни, трайни насаждения, разредени многогодишни тревни полета и необработени стърнища. Някои видове имат сочни стъбла и листа и може да се използват за храна на човека, а също така и като добър фураж за селскостопанските животни. Други форми са декоративни поради ярко украсените им съцветия и листа. Различават се няколко вида щир:
ОБИКНОВЕНИЯТ ЩИР ( А. retroflecsus) е плевелно растение. Докато е още млад, може да се използва за храна на хората като зеленчук, заместител на спанака, а семената - сварени, като булгур. Добър фураж е за домашните птици. Растението се яде охотно от свинете, става и за силаж.
БЯЛ ЩИР (А. аlbus). Също е плевелно растение. В началото на развитието си се пасе охотно от конете и говедата. От него се приготвя и добър силаж. Други видове са декоративни - ниските са подходящи като саксийни цветя, а високите - за отглеждане на балкони и тераси.
МЕТЛИЧЕСТ ЩИР (А. paniculatus). Пасе се с охота от свинете. Става и за силаж. Семената се използват за храна от хората и са добър фураж за домашните птици. Използва се и в народната медицина. Растенията от този вид се отглеждат като декоративни, тъй като съцветието им е силно разклонено и червено (на снимката). Височината на растенията е в зависимост от сорта е 30 - 150 см. Съцветията са пирамидални, високи до 20-30 см. Окраската им е бяло-зелена, златиста или карминеночервена. Цъфти 80-110 дни след поникването.
ОПАШАТ ЩИР (А. саudatus). В зависимост от сорта височината на растенията е от 60 до 120 см. Съцветията са разклонени, дълги до 60 см, на цвят бяло-зелени или карминеночервени. Последните два вида широко се използват за озеленяване на градини в групи. Съцветията може да се изсушат и да се използват като зимни букети. Според преданията щирът има магически свойства. Използван е отдавна в ритуалните езически погребения. Някога в Мексико и Перу, където той е древна култура, ацтеките и инките са го консумирали много. Варели са каша от семената му и поради наличието на някои вещества в тях по цял ден пеели и танцували. Амарантът им носел веселие, радост и бодрост. Но когато испанците завоювали Мексико, забранили отглеждането му като незаконно, защото ацтеките го включвали в ритуалните си церемонии. Индианците вярвали, че ако носят на главите си венец от щир, ще оздравеят по-бързо. Жреците използвали сухите цветове от щира, за да извикват духовете на умрелите. Смятали освен това, че те помагат при "разбити" сърца, че венец от цветовете на щира прави хората невидими и т. н.
