След голямата изборна победа през декември 2014 г. програмата на японския премиер Шиндзо Абе за съживяване на икономиката на страната е изправена пред вероятно най-голямото си предизвикателство – земеделския отрасъл, предаде Ройтерс. Скоро Абе ще представи законодателните си идеи за реформиране на земеделието – сектор, в който намаляващ брой застаряващи фермери обработват малки парцели. Същевременно Япония поддържа мито от 360% върху вноса на масло, както и високи вносни мита върху ориза, пшеницата, говеждото, свинското и захарта, за да защити своите фермери, а запазва и вносна квота според международните правила за търговия, за да може изобщо да налага подобни мита. Премиерът Абе иска да разруши тази система и да предостави автономия на местните фермери и кооперативи, така че те да имат стимул за по-висока продуктивност и рентабилност.
Друга част от реформите включва схема за насърчаване на сделките със земя, за да могат фермите да увеличат размерите на ползваните терени. Средната японска ферма притежава само 2 хектара, а това представлява само 1% от размера на средната ферма в САЩ и едва 0,07% от фермите в Австралия. „Един от най-важните елементи, с който Абе трябва да се справи, е да подпомогне уголемяването на фермите, за да бъдат те по-продуктивни”, смята Чизу Хори, старши проучвател в Изследователския институт „Мизухо”.
Всичко това се случва на фона на провеждането на изтощителни преговори за сключване на Тихоокеанското партньорство, където членството на Япония би довело до силно понижаване и дори до премахване на част от вносните мита и на част от препятствията пред увеличаването на вноса. Структурната реформа на Абе е от решаващо значение за преговорите, които ще обвържат 12 държави и над 40% от световното население. Разногласията между САЩ и Япония по отварянето на японските пазари засега спъва напредъка въпреки непрекъснато насрочваните нови преговори с цел сключване на споразумението преди края на годината.
На домашната сцена на пътя на премиера стои браншовата организация Японско земеделие, която контролира повечето компоненти на ценообразуването и дистрибуцията в сектора чрез мрежата си от над 700 фермерски кооператива, като същевременно снабдява своите членове с фураж и машини. От организацията не одобряват както намеренията на Абе да подреже крилата й, така и преговорите за Тихоокеанското сътрудничество.
Японско земеделие отдавна е в тесни връзки с управляващата Либерално-демократична партия (ЛДП) и има достатъчно силни лостове за въздействие – финансовите й институции към март 2014 г. са разполагали с депозити на стойност близо 91,5 трилиона йени (780 милиарда долара). А нейната широка членска маса й осигурява влияние върху депутатите от селските избирателни райони. През януари членове на Японско земеделие се обявиха против кандидата на ЛДП за губернатор на префектурата Сага, разположена в известната със земеделските ги традиции югозападна част на страната, и допринесоха за загубата му на изборите. Макар земеделието да осигурява едва 1% от японския брутен вътрешен продукт, политическата демонстрация на сила притесни всички, които се опасяват, че преди местните избори през април правителството може да смекчи тази „част от структурните реформи на Абе със силно символно значение”, както я определя Коичи Куросе, главен икономист в Ресона Банк. „Ако те сега отстъпят, за да спечелят изборите, това може да се окаже отстъпление за реформите на Абеномиката като цяло”, смята Куросе.
На свой ред Хори изтъква, че и чуждестранните инвеститори внимателно следят дали Абе е в състояние да прокара реформи в земеделието и евентуален успех или неуспех в тази насока ще повлияе на оценките им за Абеномиката.
Фермерите, пострадали силно от разхлабената монетарна политика и обезценяващата се йена, които са характерни от самото начало за икономическата програма на Абе, позната като Абеномика, също не изпускат действията на премиера от поглед. 67-годишният Хироясу Сугиура, чиято мандра е залепена за завод на „Тойота”, заяви, че вече се е отчаял. „По-слабата йена може и да осигурява на „Тойота” трилиони печалба, но ние сме изцеждани от същата държавна политика. Искаме правителството да ни защити”, подчерта Сугиура, който е и председател на кооператива „Аичи”. Обезценяването на японската национална валута помага на износителите като Тойота, но доведе до рязък скок на разходите за фураж, които вече достигат 80% от приходите на мандрата на Сугиура.
Потребителите пък приемат високите цени и наскоро получилия се недостиг на масло като сериозен проблем на затворения пазар на мляко и млечни продукти, където производствените обеми и продажните цени се установяват от държавата и от няколко привилегировани организации под крилото на Японско земеделие, докато вносът е поставен под ефективен държавен контрол. През миналата финансова година в Япония, приключила в края на март 2014 г., производството на сурово мляко е било 7,45 млн. тона при 8,66 млн. тона през 1997 г. Броят на фермерите, осигуряващи продукта, пък е намалял до 18 600 през 2014 г. от 160 100 през 1975 г. Броят на кравите е намалял с една трета в сравнение с върховия период, достигнат в отрасъла.
Някои от животновъдите обаче вече са се отказали от предпазния чадър на Японско земеделие. Кооператив от град Хаманака, разположен на северния Японски остров Хокайдо, вече купува по-евтин фураж от търговски компании вместо от браншовата организация, като същевременно набира млади семейства, предлагайки им платена програма за обучение, финансова и технологична помощ, така че да са в състояние да поемат работата на оттеглящите се възрастни фермери. „Вече няма свободни фермерски земи в Хаманака, а 5 семейства са в резервния списък”, заяви Шигенори Ишибаши, председател на кооператива. Той подчерта, че производството на мляко в града е нараснало с 25% от 1983 г. насам. „Не ни е страх от Тихоокеанското партньорство или от слабата йена”, категоричен бе той.
