Сега е времето, когато всеки ден трябва да се говори за спасяването на нашето млечно говедовъдство, което задоволява все още над 80% от потребностите на страната с мляко и осигурява поминъка на над 100 000 души, които работят в този сектор. Ако към тях прибавим млекопреработвателите, търговците и спомагателните звена, числата стават доста внушителни. Това се казва в позиция на Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България. Според него, за да оцелее браншът, трябва да си казваме истината в очите и да реагираме адекватно и то веднага. Неслучайно в последното си интервю министър Танева започва с вниманието, което трябва да се обърне на говедовъдството. Неслучайно председателят на Националния съюз на говедовъдите в България Димитър Зоров също направи анализ на състоянието на сектора и предложи спешни мерки за сектора, а именно - по-бързо даване пасищата животновъдите, помощта за крави под селекционен контрол, финансов ресурс за компенсиране на негативите.
В няколко материала преди повече от полвин година от националния съюз сигнализирахме за времето, когато квотите ще отпаднат. Позовахме се на информацията, която получавахме от Германия, Холандия, Унгария, Полша и др. европейски страни, които още по онова време стягаха редиците, за да увеличат производството си с над 10%.
Те бяха се подготвили за новият режим. Но ембаргото обърка и техните планове и в момента говедовъдите в цяла Европа са в тежка ситуация. Плановете и прогнозите на техните анализатори пропаднаха и започват за търсят нови пътища за оцеляване.
След юли 2014 г. изкупните цени на млякото паднаха в цяла Европа средно с над 15%, като за Литва този процент е над 35, Латвия-30, Германия -18%, Полша-14%, за България над 10.
В Германия цената твърдо се движи между 30-32 цента но при 4% масленост и 3,4% протеини. В доклад на съюза на германските млекопроизовдители е записано, че "днес кризата на пазара на млечни продукти отново изяжда парите на млекопроизводителите, защото липсва спасителна мрежа, с която да се преодолеят наслоенията, натрупани от кризите през 2009 и 2012 г.
В доклада се казва още, че техните фермери настояват за концепция на политическо ниво, която да действа за управление на кризи.
До момента политиката остава на изчакване, въпреки че ситуацията на пазара на мляко и млечни продукти е повече от тревожно с оглед на ценовите шокове за млечния сектор през последните няколко месеца в Европа от донесли загуби от над 14,0 милиарда евро, посочват германските фермери.
Затова и земеделските производители в гермаиня се обърнаха към министъра на земеделието в най-кратки срокове да свика кръгла маса с всички участници на пазара, за да се намерят общи решения за управлението на кризата.
През 2012 г. българските животноъвди поставиха искане пред МЗХ да бъде създаден прогнозен център по отношение производството и преработката на мляко, нещо подобно на Европейската обсерватория за мляко. Благодарение на сегашния зам.министър Цветан Димитров бе създаден център за икономически анализ към Института по аграрна икономика с ръководител доцент Божидар Иванов.
За една година бяха направени три анализа на ситуацията и още през април изводите бяха за намаляване на цената на млякото, увеличаване себестойността на продукцията и съответно понижаване на печалбата до критичния минимум.
Институтът по пазарна икономика паралелно направи подобен анализ, където изводите не се харесват на никото, но показват правилния път за решаване на проблемите.
Според тези изводи засилената конкуренция и либерализирането на европейския пазар на мляко ще ускорят процеса на преструктуриране в българското млечно говедовъдство. Фермите, отглеждащи под 10 животни, ще продължат да отпадат заради пазарната си непригодност. За да оцелеят, българските животновъди трябва да работят в посока увеличаване на стадата и бързо повишение на средната млечност.
В следващите две години продуктивност от 5 тона на глава на година ще се превърне в абсолютен минимум за гарантиране на нормалното функциониране на една ферма.
Затварянето на производствения цикъл с преработка може да се окаже добро решение за част от фермите с под 50 животни. По-големите ферми (над 50 животни) трябва да се стремят към средна млечност от минимум 7 тона на глава (колкото е в момента средната за ЕС), за да могат да устоят на ценовия натиск.
Усеща се необходимост от оптимизиране на неспецифичните разходи в стопанствата, което в голяма степен се дължи и на изплащането на кредити за покриване на нормативните изисквания към сектора.
Усеща се необходимост от цялостно преразглеждане на нормативната уредба и облекчаването й, както и от засилване на контрола върху млекопреработвателните дружества.
Държавата може да използва механизмите на европейската политика, за да стимулира окрупняването на фермите в стопанства с 50 и повече животни и увеличаване на обхвата на селекционния контрол. Това може да стане с постепенно увеличаване на изискването за минимален брой животни за подпомагане (примерно от сегашните 10 с едно всяка година до 2020 г.) и увеличаване ставката на глава за стопанства с между 30 и 60 животни.
Допълнителният стимул за животни под селекционен контрол, който се въвежда от 2015 г., е стъпка в правилната посока. Само по този начин може да се гарантира устойчивостта на животновъдните стопанства от направлението на млечното говедовъдство, като се създадат предпоставки за конкурентоспособност на фермите, адекватни доходи за заетите в тези стопанства и трайни работни места.
В заключение се налага изводът, че секторът не е в добро състояние. Картинката би била отчайваща, ако цената на фуражите беше като миналогодишната и зимата беше по-студена. Защото само от увеличението на тока, фермерите бяха притиснати с допълнителни разходи.
Със ситуацията трябва да се съобразяват и обслужващите звена-производители на фуражи, лекарства, добавки, ветеринари, лаборатории и др. които обаче искат да запазят обороти и печалби каквито имаха преди кризата.
Според нас обаче те трябва да внимават, за да не отрежат клона, на който са заедно с фермерите.
Агроминистерството оцени ситуацията и изплати субсидиите за животновъдите още през декември. Министър Танева прави невъзможни неща, за да помага-дори поиска да ни се окаже помощ от глобите, които плащат големите за свръхпроизводство.
На заседанието на Съвета на министрите по земеделие от ЕС, което ще се проведе на 26-и януари, отново ще бъде напарвен опит за защита на нашите млекопроизводители.
Според нас обаче се закъснява с дебата по бъдещето на сектора, както с фермерите, така и с политиците. Изказвам собствено мнение, че този път без политическо решение няма да спасим млечното говедовъдство, което трябва да се вземе в кратки срокове, защото ни грози опасността да се превърнем в държава в която съхраняваме само аборигенни породи.
По отношение Националния съюз на говедовъдите може да се каже, че в средата на декември се проведе отчетно събрание за първите три години работа от създаването на съюза. Успяхме да изградим визия на организацията, привлякохме нови членове, участвахме в най-престижните изложби по говедовъдство в България,създадохме информационна система за фермерите. Нашите „деветки” - Панайот Тодоров-Полковника и Димитър Зоров бяха най-активни при защита интересите на фермерите.
Младата генерация фермери-Рангел Матански и Иван Манавски успешно участваха в изготвянето на наредбите. Председателя Никола Антелов вдъхваше сигурност и авторитет. Новоизбраният управителен съвет с Председател Зоров и заместници Тодоров и Матански е сформиран само от фермери, повечето млади но с опит в говедовъдството.
Предстои приемането на тригодишния план за работа и най-важните задачи за тази година. Голямата задача ще бъде работата по спасяване фермите от фалити.
Участваме в две програми за квалификацията на фермерите-едната за почната от Зоров през 2013 г в Хановер и финализирана от министър Танева на изложениетоо „Зелената седмица” в Берлин и в програма за обучение на кадри в Германия- проект, започнат от Никола Ангелов.
Ще настояваме в НИГО Стара Загора да започне обучение на селекционери и откриване школа за доячи. Говедовъдите нямат време за чакане, а имат нужда от действия.
Михаил Михайлов, Национален съюз на говедовъдите в България
