В края на миналата седмица в Пловдив се проведе поредния годишен семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите, където бяха представени основните параметри за подпомагане на сектора по линия па директните плащания. Пред Farmer.bg фермерът от Хасковско и член на управителния съвет на асоциацията Атанас Георгиев посочи очакванията на бизнеса от прилагането на новата политика.
Самият Атанас Георгиев представлява земеделска кооперация от хасковското село Добрич, в която участват 500 кооператори. Фермерите обработват 7 хиляди декара земеделска земя, собственост на близо 700 души от общината.
Г-н Георгиев, ясни ли са правилата за подпомагане през новия програмен период, особено при спазването на изискванията за зелените плащания?
Това, което фермерите знаят със сигурност е, че разходите им ще се повишат, докато самите субсидии ще бъдат намалени. Поради новите ангажименти при сеитбата и така наречената диверсификация на културите, където при площи над 300 декара трябва да се отглеждат поне три култури, хората ще имат доста проблеми, свързани с точното очертаване на терените.
От друга страна субсидиите на декар ще паднат. Досегашните изчисления показват, че ако през 2014 г. за декар получаваме по 30 лева, то догодина заедно със зелените плащания очакваме тази помощ да падне до 25 лева. Това означава 20% намаление на субсидиите за нашия бранш.
В същото време имаме задължение и 5% от площите да бъдат заделени за зелени дейности, което означава, че хем ще трябва да поддържаме тези зелени площи, хем няма да имаме приходи от тях. За нашите условия в Хасковско най-приложимо е да бъдат оставени угари и затова сме в доста неизгодна позиция. Няма да имаме приходи, а в същото време трябва да плащаме рента за тези земи. Ще имаме разходи и по поддържането на тези площи. Затова не сме очаровани от този начин на подпомагане.
А защо не се ориентирате към азотофиксиращите култури?
Защото за тях няма пазар. Ако наистина се засеят допълнително площи, за мен това ще бъде една продукция, за която няма да има реализация.
Вътрешният пазар не може да поеме подобна стока, защото знаете, че животновъдството е в криза и няма търсене на подобни култури. Единственото условие е да се осигури износ, но това не е толкова лесна задача.
Може ли да отчетете как вашата кооперация ще приключи тази тежка за сектора година?
Равносметката за моето стопанства и това на колегите е сравнително добра, защото успяхме навреме да приберем продукцията и нямахте тези проблеми като колегите от Западна и Северна България.
Въпреки дъждовете и пороите, успяхме да предпазим продукцията от болести, като това, разбира се, ни костваше и повече разходи. Ниските изкупни цени на зърното тази година също се оказаха проблем, но отчасти успяваме да го компенсираме с по-високите добиви.
На какви цени продавате и дали са подходящи да покривате разходите си?
В момента продаваме само слънчоглед, тъй като цените започнаха да се покачват. Преди месец-два по време на жътва продажбите вървяха по 480 лв. за тон, но сега пазарът е добър и успяхме да реализираме семето на 620 лв. за т. Колкото до пшеницата, засега задължаме търговията в очакване на по-високи цени.
Кооперацията ни е достатъчно успешна, за да оставим зърното за пролетта, когато се очакват и по-добри оферти. Надежди в това отношение ни дава и конюнктурата на световните пазари. Прогнозите са за повишение на цените, предвид очакваните студове и тежка зима в САЩ.
Значи кооперацията ви не е принудена да продава веднага, което е основен проблем за дребните производители?
Да, това беше целта, която си поставихме преди много години, когато създадохме тази кооперация. Важното е, че постигнахме стабилност и ето, че дойде времето, когато финансово можем да си позволим да изчакаме, в очакване на по-добрата цена.
Кооперацията ни няма кредити или задължения към доставчици. Разполагаме с достатъчна база, където да складираме зърното. Обезпечени сме, затова и сеитбата премина нормално. Вече сме готови да разплатим и рентата. Поради по-високите добиви тази година специално нашата кооперация леко ще увеличи рентата, докато за целия регион нивата й остават сравнително ниски.
Ползвали ли сте възможностите за инвестиции от програмата за селските райони?
Съвсем в началото през 2008 г. спечелихме един проект за техника. И понеже парите за модернизация за зърнопроизводителите знаете, че свършиха много бързо, останалите инвестиции си правихме със собствени средства. Дори мога да кажа, че със собствени средства сме направили много повече за обновяване на машинния парк и за друго оборудване.
И сега продължаваме с инвестициите. Наскоро купихме голям трактор, без да са тръгнали новите програми.
Очакванията ни са такива, че при разписаните нови условия за ранкиране (подреждане) на проектите, зърнопроизводството изобщо не фигурира в секторите, които печелят повече точки. Други браншове са с предимство, затова и не храним големи надежди, че ще успеем по новата програма за селските райони. Според нас това е безнадеждно.
Интервюто взе:
Екатерина Стоилова
