От средата на декември 2014 г. всички хранителни продукти трябва да бъдат с нови етикети, които да указват точно дали съдържат вещества, вредни за хората с алергии, и да дават точна инфорамция за произхода на мляното месо, съдържащо се в продуктите. Изискванията са включени в няколко европейски регламента за етикетиране на продукцията, чиято основа цел е да дадат на потребителите надеждна информация за съставките на храните и евентуалните рискове за здравето, съобщи пред конференция в София доц. д-р Веселка Дулева от Националния център по обществено здраве и анализи и национален консултант по хранене и диетика. Форумът под наслов «Добрата храна е сила» и се организира за втора година от месопреработвателната компания «Тандем».
С въвеждането на новите етикети шрифтовете на хранителното съдържание не трябва да са по-малки от 1,2 мм, за да са удобни за четене. "Задължително трябва да се изписва процентът на съдържанието на мазнините в даден продукт, както и съотношието между колаген и месния протеин, така че хората да знаят дали в колбаса преобладават сухожилията и другата съставна тъкан вместо месото", обясни още доц. Дулева.
От 13 декември 2016 година информацията върху етикетите ще се разшири, като се включат и данни за енергийната стойност на храните.
За да се избегнат случаите на влагане на конско месо в колбасите, беше решено още при мляното месо задължително да има данни за произхода на държавата, където е произведено месото.
Според изпълнителния директор на «Тандем» Кирил Вътев информираността на хората за съдържанието на храните е от съществено значение, защото чрезе нея те осигуряват и своето добро здраве. Той извънредно подчерта да не се правят грешни заключения, когато върху етикета хората видят надписа, че продуктът съдържа алергени. «Това не означава, че тези съставки причиняват алергия, те са само сигнал за хората, които имат алергия примерно към глутена, че продуктът съдържа тази съставка и е вредна за човекът с подобна алергия», обясни още Вътев.
Същото се отнася и за така наречените Е-та, зад които стоят най-обикновени съставки като сол, захар или други естествени продукти, необходими за консервацията на продукта. Затова и производителите на храни търсят нови форми за комуникация с потребителите, за да се разсеят митове, които водят до заблуди.
