Китайски, английски и арабски фондове масово предлагат да изкупуват земеделска земя от българските фондове и от крупни арендатори, чиито терени са комасирани.
Тенденцията върви от няколко месеца и в редица региони производителите са готови да продават, защото офертите са добри, а новата политика на министерството на земеделието с въвеждането на тавани върху директните плащания не насърчава крупното производство, посочи за Farmer.bg главният секретар на асоциацията на фермерите Теодор Иванов.
От асоциацията на зърнопроизводителите също изразяват опасения за началото на този процес, който има опасност да извади от пазара българските производители.
Големият плюс в досегашното развитие на българското земеделие беше започналото окрупняване на земеделските земи по ползване, коментираха експерти. Ако аграрната политика е насочена срещу този процес, след година-две това ще се отрази негативно върху износа и брутния продукт на страната.
Новата политика за ограничаване на евросубсидирането над тавана от 300 хил. евро ще извади от пазара редица български фондове и ще ги замени с чуждестранни. Тяхната цел обаче е да продават на чуждестранни компании, които ще изнасят печалбите си зад граница, посочват експерти.
Този процес се наблюдава освен в България и в Румъния, които за последните 7 години успяха да развият селското си стопанство.
В световен план инвестициите в селското стопанство са добро вложение, затова и търсенето на плодородна земя расте. Първите инвестиции на китайски компании в страната също се ориентират към производство на хранителни продукти, които се изнасят за азиатската държава.
Въпросът е дали българското правителство ще предпочете непечелившите за бюджета чуждестранни инвестиции или ще потърси варианти за насърчаване на родния бизнес.
На този етап приоритетите са към изоставащите отрасли като зеленчукопроизводство и животновъдство. Според експерти няма пречка тези насърчения да бъдат прокарвани, без това да става за сметка на унищожаването на най-печелившия подотрасъл от земеделието.