На днешния ден християнската църква отдават почит паметта на Свети Илия, който се смята за най-големият библейски пророк.
Той е живял през времето на израилския цар Ахав. Произлизал е от свещеническото Аароново племе и в Библията често е наричан "тезвитянин" от родния му град Тезвия.
Според библейските сказания пророк Илия се появява, за да върне еврейския народ към истинския бог, който по онова време се е увлякъл по идолопоклонство под влияние на Езавел, съпругата на цар Ахаав.
За произхода на светеца не се знае нищо. Името му, което означава "Моят Бог е Яхве" и то може би му е дадено заради борбата му с култа към езическото финикийско божество Ваал. Характерното за Илия е, че проповядва и изобличава дръзко и безстрашно.
Запазило се предание, че бащата на Илия имал за сина си странно видение. Той видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтревожен, бащата разказал за това видение на свещениците. Един от тях му казал: "Не бой се от видението! На детето ще почива божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му – угоден богу и ще съди той Израиля с меч и огън. Името Илия значи крепост Господня."
Под влияние на житието на светеца по българските земи свети Илия се почита като повелител на небесните стихии – господар на гръмотевиците, светкавиците и дъждовете. Според народната вяра, когато свети Илия препуска по небето с огнената колесница, впрегната с четири коня, се получават гръмотевиците и светкавиците.
Легендите разказват още, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, тогава гърми на земята. Затова народът ни нарекъл св. Илия “Гръмовник”, “Гръмоделец” и “Гръмоломник”.
Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви ( на 20 юли ) като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили.
Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките.
По традиция на Илинден в чест на светеца се коли курбан – най-старият петел, наричан “баща”. Стопанките изпичат погача “боговица” и “колач” за св. Илия.
Организират се общоселски сборове с жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно - бик, вол или теле. Курбанът се освещава и трапезите се нареждат на могила, оброчище, край параклис извън селото, под стари дъбови дървета. Вярва се, че така ще омилостивят светеца и ще предпазят селището от градушка и наводнения. И днес в манастирите, чийто патрон е св. Илия, се правят големи празненства с курбани.
На днешния ден празнуват абаджии, кожухари и терзии.
Имен ден имат и хората с имена Илия, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо,Илонка.
