На днешната дата християнската църква чества паметта на Христовите апостоли Петър и Павел, ревностни разпространители на християнството, именувани още "първовърховни престолници и вселенски учители". Петър, който е беден рибар от град Витсаида край Генисаретското езеро, е бил един от първите ученици на Христос и предан негов последовател. Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск оаче той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо.
Така той се превръща в най-видният проповедник на християнството в станалите по-късно български земи – Македония и Беломорието.
Около 67 г. Павел е осъден на смърт и екзекутиран в Рим. Според християнската митология смъртта му е съпровождана от множество чудеса – отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора (на мястото на днешния манастир „Три фонтана“ край Рим).
Павловден (или още Павльовден, Павлувден) е български празник, който се отбелязва главно в Източна България, за предпазване от огън, пожар, гръм, и по-рядко от градушка. Свързва се с народните представи за унищожителната сила на огъня. На Павловден не се работи (не се жъне)[1] и не се пали огън дори за приготвяне на храна. В Източна Тракия не се меси хляб, за да не се сплъстява и червясва брашното.
На Петровден се принася жертвено животно в чест на светеца - обикновено се коли "петровско пиле". Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки - петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве. Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая. Празнуват носещите имена: Павел (означава малък), Павлин, Павлина, Павлета, Пейо, Пенка, Пенчо, Петрана, Петранка, Петър (означава - камък, скала), Петьо, Пепа, Петя, Пецо, Апостол (означава - пратеник), Камен, Кремена.
