Учени от британския университет в Ню Касъл са установили, че био-пестицид, получен от отровата на паяка и протеина от кокичетата би могъл да стане изключително добра алтернатива, която да спаси пчелите от химическата атака, прилагана в земеделието, пише германският всекидневник „Ди велт” (Die Welt)..
Учените от Angharad Gatehouse неотдавна са публикували резултати от изследванията си в "Proceedings of the Royal Society B" (https://rspb.royalsocietypublishing.org/), които показват, че биопестицидът не е опасен за пчелите, а има изключително добър ефект срещу неприятелите по растенията.
Отровата на опасния австралийски паяк Atrax robustus, който плете фуниевидни паяжини, смесена със специфичния протеин от кокичетата, е идеалната комбинация за спасяването на намаляващите в световен мащаб пчелни популации.
От години пчелните популации намаляват. Само в Германия всяка година умира 1/3 от пчелните семейства, сочи статистиката.
Истинските причини за това са все още неизвестни, но основните подозрения са в използването на химически пестициди. Особена опасност крият препаратите от групата на „никотиноидите”, смятани за убийци на медоносните насекоми. Затова и от декември 2013 тяхното използване в рамките на Европейския съюз беше ограничено.
Хранени с отрова от паяци
Учените от университета Ню Касъл са изпробвали върху пчели така наречената Hv1a/GNA алтернатива на познатите пестициди, която действа срещу голям брой вредители. Насекомите са хранени с доза от отровата на паяците, която по големина не се среща в природата.
Наблюдавани са „само много незначителни отражения върху оцеляването на пчелите и въобще никакви възможни за измерване отражения върху паметта им и способността им да научават“ пишат учените. Ларвите на пчелите също не са били повлияни от използването на тази биокомбинация Hv1a/GNA.
Австралийският паяк, известен с плетенето фуниевидни паяжини, се смята за един от най-смъртоносните в света. По време на търсенето на партньор мъжките паяци са особено агресивни.
Ухапването им може да е смъртоносно за деца само в рамките на минути, а при възрастните - в рамките на около час. Мускулите се стягат и отпускат бързо, кръвното налягане се покачва и отровената кръв достига мигновено до сърцето. Със създаването на противоотровата през 80-те години на миналия век смъртни случаи сред хората вече не са констатирани.
Не е универсално оръжие
Английските учени обаче предупрежданат, че новият био-пестицид не би могъл като с вълшебнa пръчица да реши проблемите с измирането на пчелите. Учените посочват, че е необходима всеобхватна стратегия за борба с вредителите, като създаването на специфичните насекомни пестициди ще бъдат само една част от нея.
Пчелите играят огромна роля в земеделието. 80 % от опрашването на растенията от насекоми се извършва от пчели. Освен пестицидите виновници за пчелната смърт се смятат още гъбичките и акарите (паякообразни, кърлежи).
Учените припомнят, че паметта и способността на пчелите да се ориентират, са много важни в тяхната „работа”. Без тези способности те не биха могли да намират храна и да се завръщат обратно в кошера.
Ориентацията е нарушена
Учени от Свободния Университет в Берлин успяха наскоро да докажат, че някои пестициди силно нарушават ориентацията на медоносните пчели и на други опрашващи насекоми.
Пчелите се ориентират по слънчевия си компас, като запомнят един вид карта на околността на кошера, според която определят полетите си. В свой експеримент учените от Свободния унверситет в Берлин са изпробвали влиянието върху пчелите на забранените в Европейския съюз пестициди като Imidacloprid и Clothianidin плюс препарата за растителна защита Thiacloprid.
Експериментът ясно доказва, че пчели, върху които на мястото за хранене е поставено минимално количество пестицид, губят способността си за ориентация. В резултат, значително по-малък брой пчели успяват да се завърнат обратно в кошера.
Резултатите от научните изследвания са интерерсни, защото опровергават твърдението, че само така наречените никотиноиди влияят негативно върху нервната система на насекомите. Затова и дебатите в научните среди продължават.
