Май, юни и юли – само три останаха месеците, в които министерството на земеделието и браншовите организации от агросектора трябва да решат куп важни въпроси, свързани с новата селскостопанска политика, които ще прилагат от 2015 до 2020 г.
Един от тях е задължителното прилагане на зелените практики след 2015 г., за които всяка година секторът ще усвоява над 270 млн. евро (съставляващи 30% от годишния бюджет за директни плащания).
„Спазването на тези изисквания са свързани с извънредни мерки, които допълнително ще утежнят работа, затова и притесненията сред българските и европейски фермери са изключително големи”, коментира Светлана Боянова, представител на Института по агростратегии и иновации и експерт по общата селскостопанска политика (ОСП).
Европейската комисия е дала двугодишен срок за държавите-членки, като целта е до 2017 г. да усвоят зелените практики, без да им се налагат санкции.
Сред този срок обаче глобите ще се прилагат без изключения, така че всеки фермер, който не прилага одобрените с националното законодателство агроекологични дейности, ще получава много под полагащото му се базово и зелено плащане.
За хектар обработваема площ базовото плащане през 2015 г. се изчислява на 69 евро, а зеленото – на 52 евро, сочат предварителните разчети.
Какво трябва да обсъждат бизнесът и администрацията в следващите три месеца?
Три са основните компонента на зелените дейности, които са задължителни – разнообразяването на културите (т.нар. диверсификация), оставяне на екологично-насочени площи (ЕНП) и постоянно затревени площи.
При разнообразяването на културите стопаните, притежаващи от 10 до 30 хектара, са длъжни да отглеждат поне две различни култури, като едната от тях не трябва да превишава 75% от обработваемата площ. При по-големи стопанства с над 30 хектара задължението е културите да са минимум три.
Според Христо Цветанов от института за агростратегии това изискване ще затрудни основно българските зеленукопроизводители, които сега са се специализирали в един вид зеленчукова култура.
„Проблемът е, че те имат техника само за един вид култура, а с новите правила трябва да правят нови инвестиции, без да е ясно дали приходите от трите култури ще покрият тези инвестиции”, коментира експертът.
България все пак има възможност в законодателството си да избере дали ще прилага диверсификацията на културите или ще използва алтернативния вариант със сеитбооробота, който се прилага и в момента.
Затова експертите настояват за обществена дискусия, на коята да бъдат обсъждани важните детайли, свързани с новата ОСП.
Същото се отнася и за останалите два вида зелени дейности – екологично-насочените площи (ЕНП) и постоянно затревените площи, които трябва да бъдат точно отразени в бъдещите наредби.
Европейската комисия е дала в регламентите голям пакет от екологично-насочени площи, които всяка държава-членка трябва да избере спрямо спецификата на географските терени и на земеделските площи в страната.
Като екологично-насочени площи могат да се включват земята под угар, терасите, буферните ивици, агролесовъдните хектари, ивиците хектари по краищата на горите, особеностите на ландшафта и др.
Сред особеностите на ландшафта пък са включени изкуствени и естествени езера, жив плет, тераси и др.
Третото екологично изискване е за постоянно затревените площи – това са пасищата, които също трябва да бъдат определени.
Изключително важно при постоянно затревените площи е, че ако през 2015 г. стопаните са заявили определен размер пасища, до 2020 г. те нямат право да ги намаляват.
Ако българските земеделски производители не дискутират с администрацията точно кои правила да бъдат прилагани, а им бъдат наложени автоматично, има голяма опасност през следващия програмен период те да не могат да ги изпълнят, коментират експерти.
Farmer.bg ще продължи да ви информира за детайлите по новата политика, необходима на всеки земеделски производител при изграждането на бъдещата му бизнес стратегия.
