Франция работи активно по нов законодателен пакет в областта на земеделието, чиято основна цел е да въведе механизми за екологизиране на производството.
От 8 април 2014 г. започва следващия етап от обсъждане на тези промени, съобщиха от Института за агростратегии и иновации, цитирайки порталът Agra Europe.
Сенатор Пиер Камани, докладчик за част от новия пакет закони, заяви пред колегите си, че моментът на предложенията е чувствителен, защото съвпада с новата фаза на ОСП. Дори във Франция, чието земеделие е значително по-развито от българското, „през последните 10 години се наблюдава 25% спад в броя на стопанствата и спад в пазарния дял на износа“, посочва Камани.
Според депутата екологичните цели не трябва да бъдат несъвместими с икономическата конкурентоспособност. Земеделските производители често говорят за екологичните мерки като ограничителни, но чрез тях те биха могли да засилят позициите си на пазара, смятат френските политици.
В подкрепа на тази гледна точка, миналото лято Marion Guillou, бивш президент на Националния изследователски институт по селско стопанство (INRA), представи на министерството на земеделието доклад, където се посочват начините агроекологията да се използва като конкурентно предимство.
Увеличаване на производството
През януари министерството обяви, че е подпомогнало 103 заявления за преминаване към екоземеделие от подадени 469 през миналата година. Важното е, че много от успешните заявления са подадени колективно от групи земеделски производители.
Проектите включват отглеждането на втори фуражни култури като люцерна например, както и мерки за осигуряване на собствен фураж за животновъдите.
В новия проектозакон се предлага да се създадат икономически и екологични групи от заинтересовани страни ( GIEEs). Миналото лято беше обявен прием на проекти по Френския специален фонд за земеделие и селски райони (CASDAR) с бюджет 2,7 млн. евро, увеличена впоследствие на 6.7 млн. евро, чрез която бяха финансирани 103 успешни заявления.
Според Камани това е „историческа повратна точка, защото показва как се насърчават реални действия, без налагане на единен стандарт, изхождайки от особеностите на самите територии, за да се изгради устойчиво земеделие. Тези GIEE-групи отварят поле за местните общности да правят нововъведения.
„Промяната идва с мерки за опазване на обработваемата земя от по-нататъшни посегателства и подкрепа за разнообразието на производствените системи“. „Преди всичко, добавя Камани, ще се сложи край на изкуственото противопоставяне между природните пространства и селскостопанските или горски пространства“.
Новото законодателство, както е представено на парламента, също налага допълнителни изисквания. Член 4 ще изисква декларация за продажба на азотни продукти в нитратно уязвимите зони и ще съдържа изисквания за екологични клаузи в договорите за наем на земите.
С отчитането на азота от потребителите и производителите ще бъде наложена степен на стандартизация на съществмуващите механизми за докладване пред контролните органи.
Наемните договори ще трябва да включат стимули (напр. по-нисък размер на наема) за прилагането на добри земеделски практики (система, запазена до момента за стопанствата, публична собственост), като по-широкото им приемане трябва също да бъде насърчавано, заяви Камани.
По-строг контрол над собствеността на земята и нейното използване може да се очаква и по силата на член 13, който засилва ролята на регионалните поземлени агенции наречени “SAFER“ и който дава възможност да се упражни преимущественото право на покупка на земеделска земя и за обединяване на стопанстваа.
Ако тази част от законодателството получи зелена светлина, тогава мрежата SAFER ще се възползва от по-голяма власт като публичен орган и като централизирано звено за координация, тъй като преди беше загубена връзката между регионалните органи.
Чрез SAFER ще ке изисква информация за земеделските земи като „ефективен инструмент за развитие на селските райони и селскостопанската политика“, обясни Камани.
Сенаторът предложи изменение, което да позволи SAFERs да налагат екологични изисквания върху определена земеделска земя.
Третиране на културите
Предишното правителство стартира амбициозна програма за 50-процентно намаляване на употребата на хербициди до 2018 година.
Във Франция и сега хербицидите са най-малко използваният сегмент от продуктите за растителна защита. С новото законодателство ще въведе постоянно наблюдение на продуктите за растителна защита на пазара, като целта е да се откриват нежеланите странични ефекти, така че тези продукти да се отстраняват още при издаването на разрешения за употребата им.
Ще бъдат анализирани и данните от френската Национална агенция по здраве и безопасност (ANSES). Със закона ще се обави като незаконна и рекламата на тези продукти, ще се ограничи тяхното популяризиране сред професионалните потребители и земеделската журналистика (пресата).
Ще се изисква да бъдат представени алтернативни продукти за интегриран контрол на вредителите, които да заменят хербицидите. „Наложително е да се определят кои са тези алтернативни продукти“, каза той пред парламентарните си колеги.
Алтернативни продукти за третиране на растенията биха могли да са листните торове от извлеци от коприва. Продуктите, базирани на растителни извлеци трябва да получат съответните лицензи (Certiphyto), като датата за начало на прилагането им ще трябва да се измести с една година назад, за да се даде достатъчно време на целевата група от около 160 000 потребители да се лицензират.
В законопроекта е предвидено и провеждането на обучение, образователни инициативи и разпространение на знания и информация – това е законодателен пакет, който ще има за цел да образова бъдещото поколение фермери.
Във време, когато хората, които се занимават със селско стопанство, наближават пенсионна възраст в почти цяла Европа, такъв ангажимент е повече от добре дошъл. При изготвянето на законодателството за бъдещето на френското селско стопанство, Льо Фол решително се стреми напред към бъдещето: има място за поуки от миналото, но не и за повтаряне на грешките, направени преди.
