Едва 10% от наемите за така наречените „бели петна” от обработваните през 2013 г. земеделски земи са платени от арендаторите.
Това сочи справката на министерството на земеделието за първите два месеца от началото на тези плащания, съобщи експертът от министерството на земеделието Кирил Стоянов по време на кръгла маса за земеползването, проведена с участието на браншовите организации.
През 2011 г. беше дадено право на арендаторите да обработват имотите, които след връщането на земята не са потърсени над 10 години от наследниците (така наречените „бели петна”). За да бъдат компенсирани притежателите на имотите, беше решено рентата да се превежда по извънбюджетна сметка към общините.
Става въпрос за над един милион декара обработваема земя, за която през 2011 и 2012 г. са събрани около 1,2 млн. лв.
Въпреки желанието на администрацията да уреди тези плащания, арендаторите са се изхитрили и са започнали от миналата година да избягват рентата.
Нарушенията са засечени основно при големи дружества, които дължат стотици хиляди лева за обработвето на земята през първата година и които през втората - са излезли от фирмите, деклариращи, че обработват парцелите. Така средствата не се превеждат по сметките, посочи Стоянов.
Общинската администрация трудно може да контролира плащанията, още повече, че и самите суми на рентите не се търсят от собствениците на земя. Това са основно четвърто поколение наследници, отдавна емигрирали, които не са информирани от общините за извънбюджетните сметки и затова сумите си остават непотърсени, коментираха експерти.
Белите петна са основно пустеещи земи, които производителите имат желание да обработват. Неслучайно самите арендатори настояват държавата да въведе данък върху тези имоти, който да принуди собствениците да ги продават или отдават под наем.
Проблемът с белите петна и тяхното ползване ще бъде поставен на обсъждане в министерството на земеделието в близките седмици.
На тази среща ще се обсъждат и варианти за нормативни промени, които да стимулират производители и собственици на земи да сключват дългосрочни, а не едногодишни договори за ползване, каквато е сегашната практика.
Въпреки че законът дава право тези споразумения да са петгодишни, масова практика е да се сключват за една година, поясниха браншовици.
На срещата ще бъдат представени и резултатите от анализ за 3-годишното прилагане на извънбюджетните сметки, посочи Кирил Стоянов.
