I. Условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние:
1. За опазване на почвата от ерозия:
Национален стандарт 1.1. В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер и обработваеми площи над 5 ха е задължително в общата сеитбооборотна площ да се включат минимум 30% култури със слята повърхност, с изключение на площи за производство на тютюн
Национален стандарт 1.2. За отглеждане на земеделски култури се забранява използването на крайречни площи на разстояние по-малко от 5 m от реката.
Национален стандарт 1.3. Задължително е запазването и поддържането на съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделски парцел и сключването на споразумения между земеползвателите на даден физически блок.
2. За запазване на органичното вещество:
Национален стандарт 2.1. На един земеделски парцел се забранява монокултурно отглеждане за повече от две поредни години на лен, слънчоглед, захарно цвекло, грах.
Национален стандарт 2.2. Задължително е стърнищата от полски култури да се заорават в почвата за създаване на благоприятни условия за трансформиране в органично вещество и се забранява тяхното изгаряне.
3. Запазване на структурата на почвата:
Национален стандарт 3.1. Забранява се използване на земеделска техника в парцели с преовлажнена почва.
4. Осигуряване на минимално ниво на поддръжка на естествените местообитания:
Национален стандарт 4.1: „Земеделски стопани, ползващи постоянно затревени площи (пасища и мери), са длъжни да ги поддържат, чрез паша с минимална гъстота от 0,15 животински единици на хектар (ЖЕ/ха). Допуска се минимум 1 коситба за съответната година – до 15 юли за равнинните райони и до 15 август за планинските райони, включени в обхвата на необлагодетелстваните планински райони, при спазване на минималната посочена гъстота от 0,15 животински единици на хектар (ЖЕ/ха).
Земеделски стопани, ползващи постоянно затревени площи (ливади), са длъжни да ги поддържат чрез минимум 1 коситба за съответната година – до 15 юли за равнинните райони и до 15 август за планинските райони, включени в обхвата на необлагодетелстваните планински райони. Допуска се, след задължителната коситба, поддържане и чрез паша.
За равнинните райони, при наличие на заповед за обявяване на съответната защитена зона от Националната екологична мрежа „Натура 2000”, издадена по реда на Закона за биологичното разнообразие, с включена в нея забрана за косене до определена дата, срокът за извършване на коситбата се удължава с 30 дни, след изтичане срока на забраната.”
Забележка: До изтичане на сроковете за поетите агроекологични ангажименти по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР – 2007-2013 г., се прилагат текстовете на Национален стандарт 4.1 от м. юли 2013 г.
Национален стандарт 4.2. Задължително е постоянните пасища и ливади да се почистват от нежелана растителност - орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa).
Национален стандарт 4.3. Задължително е да се запазват съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел.
Национален стандарт 4.4. Задължително е опазването на земеделски площи в близост до гори от навлизането на дървесна и храстовидна растителност в тях.
5. За опазване и управление на използването на водите
Национален стандарт 5.1. При използване на вода за напояване, земеделският стопанин трябва да притежава съответния документ за право на ползване (разрешително, договор и др.).
Национален стандарт 5.2. Задължително е осигуряването на буферни ивици с ширина минимум 5 метра по протежение на повърхностни водни обекти (реки, язовири, езера, море), с изключение на оризовите клетки, чрез естествена растителност (трева, дървета, храсти) или поддържани в чим. Забранява се прилагането на минерални и органични азотсъдържащи торове в буферните ивици.
Национален стандарт 5.3 „Забранява се пряко и непряко отвеждане на вещества от Списък I и Списък ІI в подземните води (Приложение към НС 5.3.);
II. Националните стандарти са задължителни за изпълнение от всички земеделски стопани, собственици и/или ползватели на земеделски земи, които ще получават подпомагане по различните схеми на Общата селскостопанска политика (ОСП), допълнителните национални плащания и следните мерки от Програмата за развитие на селските райони:
1. Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони;
2. Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в райони, различни от планинските;
3. Агроекологични плащания;
4. Плащания по НАТУРА 2000 за земи;
5. Плащания по НАТУРА 2000 за гори.
