ГРАДИНСКИ ЧАЙ (Salvia officinalis)

Градинският чай или салвия (Salvia officinalis) е бил използван като лекарствено средство още от старите гърци и древните римляни. През 9 век е започнало култивирането му в Средна Европа. Лечебните свойства на градинският чай се дължат на етеричното масло, което се съдържа във всички надземни части, но се получава от облистените стръкове или листата. Дрогата и етеричното масло имат антисептично, подобряващо храносмилането действие. Вътрешно под форма на чай се използва за лечение на ангина, възпаление на горните дихателни пътища, както и при стомашно-чревни смущения, чернодробни и бъбречни възпаления. Етеричното масло намира приложение в хранително-вкусовата, ликьорената промишленост, в парфюмерията и козметиката.
Приложенията и ползите, които му се приписват, са много и разнообразни и често се споделят с близките му видове. Употребите на градинския чай са:
[G%]Чайове, запарки и отвари, за които се смята, че имат успокоително действие и подпомагат храносмилането;
- консервиращи овкусявания, например на сирене;
- като подправка в готвенето.[%G]
[B%]МНОГО ДОБРО МЕДОНОСНО РАСТЕНИЕ[%B]
Градинският чай е многогодишен вечнозелен полухраст.от сем. Устоцветни. Коренът е добре развит, силно разклонен и достига на голяма дълбочина в почвата. Стъблата са изправени, разклонени, в основата вдървесенели, към върха тревисти, покрити с гъсти власинки. Листата са срещуположни, продълговато яйцевидни с назъбена периферия, отгоре зелени, отдолу бяло влакнести. Растението има класовидни съцветия по връхните стъбла с по 4-6 прешленчета, в които са захванати по 4-8 цветчета. Цветовете са едри, обагрени, виолетово, розово или бяло. Цъфти през юни- юли. Плодовете са сухи разпадливи орехчета, а семената са тъмно кафяви, овални, гладки с висока кълняемост. Масата на 1000 семена е около 10 грама.
[B%]ОТГЛЕЖДАНЕ[%B]
У нас градинският чай се отглежда като култура в ниските и топли райони, в южната част на страната. Отглежда се за получаване на листа и по-малко за етерично масло. Градинският чай не е взискателен на светлина и влага и понася засушаване, благодарение на силно развитата коренова система и покритата с власинки листна маса. Вирее на бедни почви, но по-висок добив от листа и етерично масло се получава при отглеждането му на богати и чисти от плевели почви. Най-подходящи са черноземните и наносни дълбоки почви с неутрално и слабо алкална реакция на почвения разтвор.
Градинският чай може да се отглежда като култура 6-8 години на едно място. За предшественик се избират растения, които освобождават почвата рано например бобови или зимни житни култури. Подготовката на почвата включва дълбока оран през есента и едновременно торене с 4-5 тона оборски тор и 30-50 кг суперфосфат на дка. За подържане на почвата чиста от плевели се извършва култивиране и брануване.
Градинският чай се размножава чрез директна сеитба на семена или чрез разсад. По-добър резултат се получава чрез разсад, който се произвежда в предварително добре наторена и обработена почва в плитки лехи. Семената се засяват от втората половина на март до края на април на разстояние 10-12 см между редовете и на дълбачина 2см. За 1 дка са необходими 100-150 г семена. През есента разсадът се изнася на предварително подготвено постоянно място. Разсажда се в бразди на разстояние 60-70 см между редовете и 40-50 см в реда и 4-5 см дълбочина.
През вегетацията се извършват 2-3 окопавания и подхранване с 20 кг/дка азотни торове и около 30 кг /дка суперфосфат. През 2-3 години надземната вдървесенена част се изрязва на височина 5-8 см от земята и върху старата коренова система се оформят нови туфи.
[B%]ПРИБИРАНЕ[%B]
Листата се прибират във фаза бутонизация (преди цъфтеж), като стъблата се изрязват на 10 см от почвата.За получаване на етерично масло младата надземна маса се прибира в момента на масов цъфтеж. След 2-3 години добивите от свежа надземна маса са около 2000 кг/дка, сухи листа - 100 кг/дка и 8-10 кг етерично масло.