Есенното засаждане на лук може да ви осигури свеж зеленчук в най-ранна пролет. Мястото, което сме избрали трябва да е отцедливо, чисто от коренищни и кореноиздънкови плевели, добре огрято от слънце и защитено от вятър, с рохкава и богата на хранителни вещества почва. Подготовката на почвата трябва да сме направили веднага след прибиране на ранния предшественик. Ако не сме наторили може да разпръснем 3-4 тона на декар добре угнил оборски тор, а след това да култивираме или дисковаме. Удобна за засаждане на големи площи е лехобраздовата повърхност, затова оформяме лехи с ширина 1,2-1,5 м и разстояния между тях 60 см.
За посадъчен материал се използват всички сортове арпаджик. Избираме луковици по-големи от 2,2 см (попска) и нестандартен лук, отпаднал при производството на лук за глави, както и дребен арпаджик по-малък от 1 см.
Необходимият ни посадъчен материал зависи от едрината му. Ако използваме дребен арпаджик ни трябват от 60 до 80 кг/дка, а 250-300 кг/дка попска или 350-400 кг/дка нестандартни глави лук
Засаждането става в лехата на бразди, оформени ръчно с мотика, на разстояние 15-20 см с дълбочина 5-6 см. Нареждаме в тях на 4-5 см една от друга луковичките и ги заравяме с мотиката покривайки ги с 3 см почва така, че да отваряме следващата браздичка.
Рано напролет подхранваме с 15-20 кг/дка амониева селитра и окопаваме.
Прибираме през март, април и май, когато лъжливото стъбло достигне дължина най-малко 70-10 см и с диаметър над един см. По-късно, след май, растенията стрелкуват. Наскубаните растения се почистват от сухи листа и се навръзват на връзки по 5 или 10 растения.