Имунодефицитните вирусни инфекции излизат на сцената

През последните десетилетия повечето от острите генерализирани инфекции рязко намаляха поради масовото използване на ефективни ваксини, химиотерапевтикуми и рационални методи за борба. Рядко се появяват такива опасни огнища като шап, чума по свинете и др. Затова пък в умножаващите се едри ферми откриваме редица хронични олигосимтомни инфекции, чиито краен симптом е появилата се тежка имунна недостатъчност. Бавното им разпространение, неимоверно дългият им инкубационен период и доминиращото бизсимптомно протичане често се изплъзват от вниманието на стопаните, но пък те предизвикват бавно натрупващи се загуби, много по значителни от загубите предизвикани от острите клинични ензоотии. Ще се спрем на по-значителните и интересни имунодефицитни заболявания.

През 1933 г. 20 каракулски коча са били внесени от Германия в Исландия за разплод. Няколко години по-късно в Исландия се е разразило непознато заболяване, наречено Меди-Висна.
Заболяването е разпространено по целия свят с изключение на Австралия и Нова Зеландия като хронична, на периоди безсимптомна, инфекция с много дълъг инкубационен период. Агнетата се заразяват като малки от млякото на инфектираните майки. Вирусът перзистира в Т-лимфоцитите СД4 като бавно ги намалява. Той е потиснат от появилите се антитела. Но към 4-та година, поради изчерпването на имунитета, вирусът се екзалтира и настъпват клиничните прояви. При Меди се развива прогресивна пневмония с характерно двукратно издишване, слаби изтечения от носа и засилваща се пареза на задните крака. При Висна се развива неврогенна атрофия на мускулатурата, силно отслабване и пареза и парализа на задните крайници. Заболелите овци изостават и се влачат след стадото. Затова овчарите обикновено ги колят. Годишно отпадат около 10 % от възрастните овце. Освен това част от инфектираните овце отпадат поради секундерни инфекции следствие намалената резитентност. В някои стада отпадналите овце достигат и до 20 % годишно.

Подобна е имунодефицитната инфекция артрит-енцефалит по козите. Заболяването се характеризира с два синдрома- енцефалит при 2-4-месечните козлета и артрити при козите след една година. Заразените козлета показват засилващ се енцефалит с изкривяване на главата, заслабване, парези и парализи с летален край.

Козите развиват ексудативни артрити с хиперплазия на лимфна тъкан, дегенеративни изменения, остеофиброза, парализи, силно отслабване с атрофия на мускулите. Често се развива и пролиферативна пневмония и имунодепресия.
Заболяването е разпространено в много страни в по-големите стада сред културните породи. С вирусите по козите у нас работи д-р Сираков.

Друга хронична лентивирусна инфекция е инфекциозната анемия по конете описана през 1843 г. като блатна треска. Акутната й форма започва след инкубационен период до 21 дни и се изразява с висока температура, слабост, и петехиални хеморагии по мукозата. Често такива случаи завършват със смърт. Много по-честа е хроничната форма - доживотната персистентна инфекция. Тя се проявява на периоди с персисираща температура, кахексия, анемия и вентрални едеми.

Кръвосмучещи мухи и Табаниди се механични вектори за пренасянето на вируса. Той може да бъде пренесен и чрез коластрата и чрез спермата. От инфектираните макрофаги вирусът лизира еритроцитите и предизвиква анемия, гломерулонефрит и имуносупресия. Тази супресия води до периодично реактивиране на вируса.

[B%]Фелинният имунодефицитен вирус[%B]
е изолиран през 1987 г. от Нилс Педерсен от една котешка колония. Този вирус е разпространен в целия свят чрез варианти по отделните видове фелиди. При домашните котки положителните случаи достигат до 30 %. Инфекцията протича в три стадия. Първия е акутен с лимфоадетопатия и треска, следван от дълъг субклиничен стадий и краен стадий, характерен с прогресивно намаление на имунитета, секундерни инфекци и често неоплазии. Крайният стадий показва варираща температура, секундерни инфекции в устата и често хронични бронхопневмонии. Вирусът се излъчва чрез слюнката и се пренася чрез ухапванията. Затова отношението между инфектираните котараци и котки е 4 към 1.

Вирусът се реплицира в СД4-лимфоцитите и те бавно намаляват. А те са хелпери на СД8-лимфоцитите, които активизират клетъчния имунитет. Така бавно през дългия субклиничен период се стига до силен имунодефицит, който стимулира появата на различни секундерни инфекции. Освен това СД4 стимулира увеличението на В-лимфоцитите, което води до силно намаление на антитялообразуването./Хараламби ХАРАЛАМБИЕВ, в. Гласът на фермера