Зеленият фасул има къс вегетационен период. За нискостъблените сортове (пешаци) от поникването до първата беритба той е 45-50 дни, а вейковите сортове са по-късни - около 60-65 дни. Късият му вегетационен период е предпоставка той успешно да се отглежда целосезонно, като се засява на етапи от април до началото на юли, та по този начин на пазара винаги да има зелен фасул през лятото и есента.
Кое подхранване да изберем – кореновото или листното?
Не се засяват наведнъж големи площи, а за удължаване на беритбения период се използва етапната сеитба. От средата на април през всеки 10 дни може да се засява определена площ, което позволява по-късно реколтата да се прибира също поетапно. В широката практика нискостъблените сортове зелен фасул се засяват на редове или на ленти. Когато се засява на редове, схемата е 50х5-6 см, т.е. 50 см между редовете и 5-6 см между растенията в реда. При ленточния начин се препоръчва 2- или 3-редни ленти по схема 50+25+25х5-6 см. При такава схема на засяване процесите при отглеждането може да се механизират. При по-малки площи може да се засява и по-нагъсто.
Вейковите (увивните) фасули се сеят гнездово на кавали на разстояние 30х50 сантиметра. Семената се засяват на дълбочина около 5 см. Посевната норма е 10-12 кг на декар.
От ниските сортове се използват Верица, Заря, Никос ( с кехлибареножълти чушки), Ореол (устойчив на ореолов пригор), Перун, Старозагорски чер, Фиеста, а от вейковите сортове - Ерусалимски (с кехлибареножълти чушки) и Тракийски (със зелени чушки). Грижите през вегетацията се състоят в обработка на почвата, напояване и борба с плевелите, болестите и неприятелите. При някои от ниските сортове зелен фасул (Никос, Старозагорски чер) цветовете на отделните растения не цъфтят едновременно и съответно не узряват дружно. Затова прибирането на чушките от отделните растения става на няколко пъти, като се внимава при беритбата да не се наранят растенията. При тях след всяка беритба между редовете се разхвърля средно по около 30 г/кв. м бързодействащ азотен тор (амониева селитра).
Под действието на тора растенията започват отново да цъфтят, което позволява да се извършат още 2-3 беритби. Чрез поетапното засяване на зеления фасул и многократните беритби при някои сортове значително се удължават както периодът на беритбите, така и времето за предлагането му на пазара, което улеснява много домакините, които винаги могат да намерят пресен зелен фасул през цялото лято и есента. Тази технология на отглеждане спомага за навременното консервиране на продукцията в най-подходящата технологична зрялост.
С какво е полезен:
Зеленият фасул е важен продукт в кулинарията. Това се дължи на високите хранителни и вкусови качества на зелените бобове (шушулки), които са богати на белтъчини, мазнини, захари, витамин С и В, минерални соли (молибден и др.). Зрелите зърна са богати на комплексния витамин В. Освен това зеленият фасул се препоръчва при атеросклероза и запек. В народната медицина се използва като пикочогонно средство и против диабет. Отвара от зелен боб и росен се пие за лекуване на напукани ръце.
