Масов продуцент на мана по липата

12-05-2004 г. Проф. д-р Георги ЦАНКОВ У нас се срещат три вида липа: дребнолистна, едролистна и сребролистна. Те са застъпени в парковете, за улично озеленяване, а също така заемат цели насаждения. По тях се среща липовата листна въшка, която е съществен продуцент на манова паша. Проучванията показват, че тя е широко разпространена. Среща се по липовите дървета в гр. Гоце Делчев, Пазарджгик, София, на Витоша и на много други места в нашата страна. Наблюденията показват, че ЛИПОВАТА ЛИСТНА ВЪШКА МАСОВО СЕ СРЕЩА ПО ЛИСТАТА ПРЕЗ МАЙ, ЮНИ И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ЮЛИ По това време има обикновено чести превалявания и липовите листа нарастват, сочни са и са благоприятни за развитието върху тях на липовата листна въшка. По подобие на други листни въшки тя си набавя необходимите й белтъчини от растителния сок. В него има много захари, а много малки количества белтъчини. За да наабвят необходимите им белтъчини, въшките преработват големи количества от изсмукания сок, като изхвърлят с екскрементите си ненужните им захари. Те заливат просто по-долните листа с листна мана.Тези захаристи вуещества, залели листата, се събират от пчелите и се преработват като манов мед. Освен от пчелите тази мана се събира и използва от мравките и други полезни паразитни насекоми. В маната по липовите листа се установява фруктоза, захароза и значителни количества олигозахариди. От редица автори се съобщава, че в маната има комплекс от въглехидрати и наличие на висши захариди (ди-, три- и тетразахариди). ЛИПОВАТА ЛИСТНА ВЪШКА ЖИВЕЕ ОТ ДОЛНАТА СТРАНА НА ЛИПОВИТЕ ЛИСТА Тялото й е жълто-зелено с черни поясчета. Очите й са червени, а краката жълто-зелени с черни ходила. Има както крилати, така и безкрили индивиди. Крилатите, наречени разселителници, се срещат през юни, юли и август. Тази листна въшка зимува като яйце. Естествени неприятели на липовата листна въшка са калинките и сирфидните мухи. При проведени от нас проучвания и събрани по анкетен път данни (Цанков, Петков и Цеков, 1983) беше изяснено, че в места с липа пчелите събират от нея манов мед. Това е мед, събран непосредствено или скоро след цъфтежа на липата. В известна степен липовата листна въшка удължава периода на медосбор. Този манов мед се събира сравнително рано и обикновено бива центрофугиран заедно с меда от главната паша. От него почти не остават опасни количества за зимния период, когато може да причини манова токсикоза. Проучвания и в други страни, като Германия, показват, че липовата листна въшка е богат източник на манова паша. В мановия мед от нея е установена туреноза и мелицитоза - захари, синтезирани и отделени от самата листна въшка. В райони на нашата страна с липови насаждения на липовата листна въшка следва да се обръща много по-голямо внимание като източник и продуцент на манова паша.