Чугунът продължава да е широко използван материал, защото е относително евтин и като материал лесно се поддава на формировка. От друга страна, той има и негативни качества като например крехкост и чупливост. Но този материал подлежи и на възстановяване. Чугунът лесно се заварява, но трябва да се съобразяваме с проблемите, произтичащи от начина на поглъщане на топлината.
Заваряване на чугунени решетки
Заваряването на чугунените решетки трябва да се извършва много внимателно, ако искаме да постигнем оригиналната якост на конструкцията. Иначе сама по себе си заварката не е проблем. Заваръчният шев с електрод за чугун има около два пъти по-голяма якост от самия чугун. Това означава, че заварената област не е по-отслабена от останалата част на детайла. Ако възникнат проблеми, причината трябва да се търси в самото заваряване, ако то не е извършено внимателно и систематично. В този случай топлината деформира чугунената отливка и оставя огромно напрежение върху заваръчния шев. Тук по принцип става дума за деформация, а не за лоша якост на заварката. За да се избегнат тези проблеми, заваряването трябва да се извърши в определена последователност.
Всичко започва с добрата подготовка на мястото на заваряване, например чрез дълбоко шлифоване. По този начин заваръчният материал ще може да проникне дълбоко в двете заварявани части. След това мястото се изравнява и ако е необходимо, двете заварявани части се пристягат една към друга. Никога не се започва със заваряване на най-дебелите части, защото това изисква повече минавания, а това води до поемане на повече топлина и съответно топлинно разширяване и свиване на материала. Обратно, ако първо се започне със заваряването на по-тънките части, това може да доведе до пропукване при охлаждане на мястото. Ето защо в този случай се поставя по един единичен шев отстрани, след това решетката се обръща и се заварява обратната страна в съответната последователност. Преди всяко следващо минаване трябва заварката да се охлади - така се избягва прекомерното вкарване на топлина в заварявания материал. Докато чакаме охлаждането на заварката между две минавания, завареното място се очуква - това ще намали напреженията от свиване на материала. Тъй като електродите за чугун са с двойно по-добри якостни качества от самия чугун, няма реална необходимост да се правят особено дебели заваръчни шевове. Освен това по-тънката заварка ще ограничи температурните деформации.
Важно: Завареното място никога не бива да се закалява чрез бързо охлаждане. Това ще доведе до промяна на структурата на заварката и ще попречи на сплавянето u с чугуна. Допуска се обаче бавно охлаждане на заварката с малко вода. Все пак тази практика трябва да се избягва, освен ако не е наистина необходима. Заваряване на колектора към изпускателната тръба (ауспуха) Причината за фрактурите по колектора е комбинацията от непрекъснатите температурни промени и вибрациите. Закупуването на нов колектор е скъпа работа, особено при големите двигатели. По-добре е да се знае как да се поправи дефектът чрез използване на подходящи електроди за чугун. Заварката може да стане без сваляне на колектора, което пести време и усилия. Тук е важен систематичният подход. Ако колекторът е спукан, първата задача е да се спре "движението" на пукнатината. Най-лесният начин да се направи това е да се пробие 4-5-милиметров отвор в краищата на пукнатината. Много е важно тези отвори да се пробият точно в краищата на пукнатината. За целта мястото се шлифова и почиства и внимателно се удря център в точките на пробиване. Вътре в пукнатината не е необходимо да шлайфаме, за да й придадем V-форма. Електродът има свойството да се разтопява и разлива в горния пласт на стопилката и да се покрие след това с лек пласт ръжда. Но доброто почистване на повърхността на заварката показва много точно къде заварката трябва да се повтори.
Заваряването трябва да започне от здраво място, на около 16 mm към пукнатината и след това да се продължи още 15 mm към пукнатината. След това наварените капчици се очукват веднага след заваряването. Тъй като заварката е твърде гореща, чрез очукването материалът ще се удължи и ще предотврати напреженията от последващото свиване. Продължаваме да заваряваме на обратен ход, започвайки от всяка предишна заварка (на около 15 mm от предишното минаване) - това ще създаде компенсиращи обратни напрежения.
