Торене на ранно пролетни зеленчукови култури

06-04-2004 г. Ст.н.с. I ст. д-р Васил РАНКОВ Отглежданите през ранна пролет зеленчукови култури (спанак, салата, репички, зелен лук и зелен чесън) се отличават с къс вегетационен период, със слабо развита коренова система, което ги прави взискателни към почвените условия и хранителния режим. За сравнително кратък период от време те образуват растителната си маса, поради което усвояват интензивно хранителни вещества от почвата, а това означава тя да бъде добре запасена с лесно усвоими за растенията хранителни елементи. Освен това те се развиват при сравнително неблагоприятни условия: къс ден, голям брой облачни дни, намалена осветеност, ниски почвени и въздушни температури, повишена почвена и въздушна влажност. Всичко това оказва влияние върху минералното хранене на растенията, върху формирането на добива и неговото качество. Тези зеленчукови култури се развиват добре на леки по механичен състав почви - глинесто-песъчливи или песъчливо-глинести, с неутрална или близка до нея почвена реакция (рН 6,2 до 7,2). Трябва да се избягват студените, тежки по механичен състав и киселите почви. Определянето на торовите норми следва да се извърши по балансовия метод. Това налага преди основното торене да се направи агрохимичен анализ на почвата за установяване на нейната запасеност с лесно усвоими за растенията хранителни елементи. На базата на резултатите от агрохимичния анализ, биологичния износ на хранителни елементи от почвата с добива на съответната култура и коефициента на използване на хранителните елементи от растенията се определят и оптималните торови норми. Като примерни (най-често използвани количества минерални торове в практиката) са следните: амониев нитрат (амониева селитра), суперфосфат (троен) калиев сулфат или калиев хлорид в кг/дка съответно - за спанак - 20-30, 8-16, 10-20; за салата - 15-20, 20-25, 0-20; репички - 15-18, 10-12, 12-15; за зелен лук и чесън - 12-18, 15-18, 10-12. При слабо запасени с хранителни вещества почви се прилагат обикновено по-високите норми и обратно - при по-богатите - по-ниските норми. Фосфорният и калиевият тор се внасят при подготовката на почвата. При репичките с тези торове се внася и азотният тор. Посоченото количество азотен тор при спанака се внася най-често на два пъти - половината преди засяването на семената, а останалата част като подхранване по време на вегетацията. Спанакът, засят в късна есен, следва да се подхрани, ако преди засяването не е торен, с цялото количество азотен тор. Това подобрява храненето на растенията след презимуването, увеличава техния растеж и добива. Подхранване следва да се направи и на салатата - с 10-12 кг/ дка амониев нитрат (амониева селитра), а при зеления лук и чесъна - с по 15-20 кг азотен тор. Като такъв за тази група култури е по-подходящ амониевият нитрат. Салатата се тори с калий, когато се отглежда на много леки, песъчливи почви, а също така, ако предшестващата я култура не е торена с калий или оборски тор. (Следва)