Всяка година през ноември овощарите имат една и съща задача - да проведат профилактични мероприятия в овощната градина, за да намалят числеността на зимуващите вредители и плътността на причинителите на болести, които се намират по нападнатите дървета или в почвата. По този начин през следващия вегетационен период третиранията с пестициди ще бъдат по-малко на брой, а това допринася за опазване на околната среда чиста, за спестяване на средства за химически препарати и труд и получаване на качествена продукция без пестицидни остатъци. Растителнозащитните мерки включват агротехнически, механически и химически мероприятия. Независимо, че това са обикновени практики на пръв поглед, ефектът от тях е отличен. Чрез санитарната резитба се ограничава развитието на ред гъбни и бактерийни болести, които колонизират стволовете, клоните и клонките, леторастите на овощните видове огнен пригор, брашнеста мана и черно гниене по ябълката, бактериен рак, ранно кафяво гниене, сачмянка. Огненият пригор има най-голямо икономическо значение у нас, заради загубите, които нанася на ябълките, дюлите, крушите. Нападнатите клони засъхват заедно с листата и плодовете и приличат на опожарени. При санитарната резитба поразените клони се изрязват на около 20 - 25 см под мястото на повредата, събират се в чували и се изгарят вън от градината. След всеки отрез инструментите се дезинфекцират с Белина - 10 процента или спирт за горене, разреден с вода в съотношение 3:1. Раните се намазват с блажна боя или бял латекс с прибавяне на медсъдържащ фунгицид (Шампион, Фунгуран, Тирам и др.) - 1 процент. След листопада заразените от брашнеста мана ябълки и праскови, засегнатите от сачмянка леторасти на костилковите и бадема, нападнатите от кафяво гниене леторасти на семковите и костилковите овощни видове, болните от бактериоза и антракноза орехови клони се изрязват и изгарят. Изрязват се и се изгарят нападнатите от лешников сечко клони на леската, побелелите от кръвна въшка ябълкови клонки. Всички деформирани клони, тези с язви и смолотечение също се изрязват и унищожават. Раните се замазват с блажна боя или латекс. При тези случаи короната се прорежда и се осигурява по-добро проветряване през вегетацията, което от своя страна създава неблагоприятни условия за развитие на болести. Туморите по стъблото или скелетните клони на прасковата и кайсията, при които има смолотечение се изрязват. В тях се намножават причинителите на болестите сачмянка, ранно кафяво гниене, апоплексия по кайсията и други. Раните се замазват с блажна боя, а режещите инструменти се дезинфекцират. Стволовете на дърветата се почистват от плодните тела на гъби, причиняващи загниване на кората. Закържавелите и изсъхнали дървета се изкореняват, изнасят вън от насаждението и изгарят, с което се унищожава натрупаната зараза от корояди, дървесинояди, шарка по сливата, бактериално изсъхване и голям брой други вредители. Старата и напукана кора на ствола и по-дебелите клони се остъргва, събира и изгаря - под нея зимуват плодовите червеи, какавидите на бялата американска пеперуда, възрастните на ябълков златист хоботник и на червенокрилия плодов хоботник, пеперудите на овощния молец, женските индивиди на глоговия акар, възрастните листни бълхи и други. Числеността на тези неприятели може да се намали значително с този механичен начин. Остъргването се извършва с тъп нож, за да не се засегне ликовата част на кората. Някои неприятели зимуват в гъсенични гнезда, които след листопада на овощните се забелязват лесно и трябва да се премахнат. Зимното гнездо на златозадката (Euproctis chrysorrhoea), повсеместно разпространен и опасен листогризещ неприятел, обхваща няколко повредени листа, омотани с белезникава паяжина, в които се намират гъсениците. Характерно за тези гнезда е, че са закрепени здраво по върховете на младите леторасти, от които трудно се отделят с ръка. Понякога големината им става, колкото малък юмрук и се виждат отдалече. Почти всички овощни видове и много от горските са гостоприемници на златозадката, но все пак имат предпочитание към ябълката и крушата. Напролет гъсениците напущат гнездата и започват да се хранят с набъбналите пъпки, по-късно преминават по листата, които изгризват изцяло, без да засягат по-дебелите жилки, а след това унищожават и цветовете. През този период гъсениците са много лакоми и изгризват листата изцяло. Силно нападнатите дървета имат вид на опожарени. Бялата овощна пеперуда (Aporia crataegi L.) оформя зимното си гнездо само от един лист, който е прикрепен с копринени нишки за тънките клонки. Всяка гъсеница в гнездото се намира в бяло овално пашкулче. В едно зимно гнездо зимуват до 30 гъсеници. Бялата овощна пеперуда по-масово се намножава при топло и сухо време през отделните години. Повече подробности по темата четете в новия бр. 11 на сп. "Практично земеделие". За абонамент 0888 58 54 68