Едно от най-важните качества на ореховото дърво е лесното му приспособяване към различни климатични и почвени условия. Орехът е растение на умерения климат, което го прави чувствителен както към високите, така и към ниските екстремни температури. Големите летни горещини оказват вредно влияние върху плододаването. В такива години ядката остава недостатъчно изхранена. Вредата започва от 36°С, а при над 43°С е най-голяма.
Орехът може да вирее на места с надморска височина до 1700м. Един от най-важните фактори е задоволяването му по време на покоя с натрупване на сума от ниски температури в границите от 400-1800 часа. Условията в нашата страна покриват това изискване, поради което той е един от най-разпространените овощни видове у нас.
Ако летораслите на развиващите се до късна есен млади орехови дръвчета не са се доразвили при температура от -9°С до – 12°С могат да пострадат. По време на късните пролетни мразове - при набъбване на пъпките вредите са по-големи. Когато пъпките са затворени издържат до 3°С, а по време на цъфтежа до -1°С. По-чести са вредите по време на цъфтеж.
Орехът не е много взискателен към почвените условия, обаче най-добре расте и плододава на леки, дълбоки, плодородни и свежи глинесто-варовити или пясъчливо-глинести почви, богати на органични вещества. Не понася тежките мокри глинести почви с близка подпочвена вода (2,5 – 3м). На такива почви растежа на дървото спира, а връхните клони засъхват. До няколко години изсъхва и цялото дърво. При създаване на орехова градина се препоръчва засаждане с присадени дръвчета. При наклонен терен и слаба почва разстоянието между дръвчетата е 8х10 м, при равнинен терен и плодородна почва 10х10 м. Засадените облагородени дръвчета започват да плододават след 3-4-та година.