Време е краставиците да излизат на двора

Краставицата е топлолюбиво растение, затова семената започнат да поникват при 12°С, а най-добре е да им осигурите 25-30°С. Има много изисквания към водата в почвата. При ниска почвена и въздушна влажност, растенията бързо остаряват и загиват, а ако оцелеят, плодовете горчат. Не бива да се допуска и преовлажняване. Краставицата изнася от почвата сравнително малко хранителни вещества – най-много калий, след това азот и относително по-малко фосфор. Поради голямата й чувствителност към хранителните вещества внасянето на торовете трябва да бъде на няколко пъти.

На полето краставиците се произвеждат ранно и средно ранно. Ранното производство може да е чрез разсад в полутопли парници или без разсад. Избират добре защитени от вятъра места, с рохкава, относително по-лека и топла почва. За да се произведе качествен разсад засяването трябва да стане 1 месец преди засаждането. Това е обикновено в началото на месец април. Беритбите започват около 20 дни преди производството без разсад. Най-удобно е семената да се засеят в торови саксийки по 2-3 бр. След поникване и отваряне на котиледоните се оставя по 1 растение. Когато се появи първият лист, саксийките се допълват с обогатена почвена смес. За да бъде по-добре приспособен към външните условия, през последните десетина дни влажността се ограничава, проветрява се по-обилно и температурата се намалява.

[B%]Разрохквайте след засаждането[%B]
Когато растението образува 3 листа, е готово за засаждане. Площта трябва да бъде прекопана или изорана през есента на дълбочина 25-30 см и едновременно с това да бъде внесен разложен оборски тор и 2/3 от фосфорните и калиевите торове. Засаждането се извършва след като е минала опасността от късни слани на разстояния 1,20 на 0,60 см в реда. Разсадът се поставя на дълбочина 3-4 см по-голяма, отколкото е бил в торовата саксийка и всяко растение се полива с 1,5-2 л вода. Първоначално почвата периодично се разрохква - в междуредията по-дълбоко, а след разрастването на кореновата система – по-плитко, при което растенията се загърлят. До първата беритба поливането е по-рядко. Поливането трябва да се съобразява с почвените и температурни условия така, че почвата да се поддържа умерено влажна.

При средно ранното производство семената се засяват на постоянното им място през втората половина на април, като това трябва да бъде съобразено с късните слани и температури за всеки район. Преди сеитбата или засаждането се внасят суперфосфат и калиев сулфат. Във всяко гнездо се слагат по 5-6 семена. Първото прореждане се извършва при образуване на първият лист, като се съчетава със загърляне и разрохкване на почвата. След 15-20 дни се извършва второ окопаване, като във всяко гнездо се оставят по 1 до 2 растения. По-късно се извършват още 1-2 окопавания.. Подхранването с азотен тор се извършва при първото и второто окопаване. Беритбите започват към края на юни или началото на юли.

[B%]От дългоплодните добри сортове са българските Десислава, Гергана, Свежест и Мидори, от късоплодните:[%B] Глория, Мартина, Ида, Калиопа, Тони, Кала. На пазара могат да се намерят семена и от чужди сортове, също с много добра родовитост и вкусови качества, като Амур, Атлантис, Потомак, Регина, Левина, Крос кънтри, Престиж и много други.

Ето и няколко чужди сорта корнишони, устойчиви на основните болести при краставиците. Те са изпитвани и одобрени за почвено-климатичните условия на страната ни.

[G%]Амур (Amour)[%G] – холандски сорт, на телени конструкции. Образува предимно женски цветове, по 3 на възел. Плодът е къс, с много къса шийка, без ребра, със средни брадавички и малки кръгли петънца. Цветът на кожицата в стопанска зрялост е умерено зелен. Семенното гнездо е средно голямо, без кухини, горчивина липсва. Консистенцията е твърда и хрупкава.Средното тегло е 33-45 г.

[G%]Атлантис (Atlantis)[%G] – холандски, за телени конструкции. Образува предимно женски цветове, обикновено по 1 до 3 бр. на възел. Плодът е къс, без ребра, с къси ивички и малки кръгли петънца. Цветът на кожицата е тъмнозелен. Семенното гнездо е малко, без кухини, без горчивина. Консистенцията е твърда и хрупкава. Средното тегло е 33-48 г.

[G%]Потомак (Potomak)[%G] – холандски. Формира съцветия с 1 до 3 цвята. В стопанска зрелост плодовете са с размер около 7,8/2,3 см и средна маса 35-45 г. Цветът е средно зелен, с къси надлъжни ивици от точици и петна и бели бодлички. Вкусът е много добър, без горчивина.

[G%]Регина (Regina)[%G] – чешки сорт. На един възел развива от 1 до 3 женски цвята. Плодът е малък, цилиндричен, със слабо заострен връх. Цветът на кожицата е по-тъмен откъм дръжката. Повърхността е с надлъжни ивички от малки кръгли петънца и брадавички, добре изразени на две-трети от повърхността. Семенното гнездо не е голямо, без кухини. Консистенцията е плътна, хрупкава, вкусът е много добър, без горчивина./gradinar.net