Световната спекула

[B%]„Контролираш ли петрола - контролираш държавите; контролираш ли храната - контролираш хората” (Хенри Кисинджър, държавен секретар на САЩ 1973-1977 г.) През последните месеци в българските медии все по-остро се поставя въпросът за факторите, довели до галопиращото поскъпване на основните храни, за проблемите в земеделския отрасъл и ролята на държавата в този процес. Редица наши и чужди експерти лансират становища, че в условията на пазарна икономика функциите на отделните държави стават все по-ограничени, а развитието на земеделските пазари и цените на вътрешния пазар се диктуват от международната конюнктура. Има обаче и сериозни противници на тезата за все по-голямото ограничаване на националния суверенитет в аграрния сектор и безпрекословното подчинение на схемите, лансирани от Световната търговска организация. Според някои анализатори подобни правила често обслужват интересите на корпорации, диктуващи развитието на цените на земеделските стоки на световния пазар. Във връзка с това, безспорен интерес представлява мнението на един от водещите световни експерти – директора на Института по международни икономически отношения в Женева Умберто Маззеи (Umberto Mazzei), автор на една от най-известните публикации за дейността на Световната търговска организация – „Стратегия и тактика на Световната търговска организация”. Нова статия на Умберто Маззеи за причините за глобалното поскъпване на храните беше публикувана на 11 февруари 2011 г. и предизвика оживен интерес както сред специалистите, така и сред хората, непосредствено ангажирани в производството и търговията с аграрни стоки.[%B]

Държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър каза веднъж, че който контролира храните, контролира хората. С други думи, всеки може да се предаде, когато види, че децата му гладуват. Впрочем, точно с тези методи правителството на САЩ победи американските индианци, унищожавайки стадата от бизони, то ги лиши от основната им прехрана, като в същото време започна да раздава продоволствие, но само на територията на резерватите.

Британското правителство направи същото за да покори Бурската република в Южна Африка – събра цивилното население в лагери и го накара да гладува. Днес, международните картели, контролиращи запасите от храни в глобален мащаб, използват своето положение за трупане на огромни печалби. В света има шест гигански корпорации, които контролират търговията на земеделските стоки: Каргил (Cargill), Крафт (Kraft), Бунге&Борн (Bunge&Born), Арчър Даниълс мидланд (Archer Daniels Midland-ADM), Нестле (Nestle) и Дженерал Милс (General Mills).

Цените на основните храни се диктуват от борсите в Чикаго, Ню Йорк и Лондон. Редица държави предпазват своето население от спекулативните цени на основните хранителни стоки чрез ограничаване на износа на селскостопански стоки местно производство до момента на задоволяване на търсенето на вътрешния пазар. Тази стратегия има ясна и легитимна цел: стабилизиране на вътрешните цени и изхранване на собствения народ.

Вътрешните цени са показател за реалните стойности и предпазват пазарите на тези страни от изпадане в пълна зависимост от международната конюнктура. На 22 януари аграрните министри от 50 страни се срещнаха в Берлин, за да обсъдят покачването на международните цени на суровинните стоки през втората половина на 2010 година.

В навечерието на тази среща генералният директор на Световната търговска организация (СТО) Паскал Лами, направи актив пред международните картели, контролиращи бизнеса с храни, като атакува ограничение в износа. Явно воден от идеята, че картелите ще го вземат на работа след като загуби сегашния си пост, Лами обясни рекордно скъпите цени на селскостопанските стоки с ограниченията върху износа, наложени от редица страни. Неговите аргументи са класически пример на софистиката – изкривяване на истината чрез фалшиви аргументи. „Ограниченията в експорта са първопричина за сегашното и регистрираното по-рано покачване на глобалните цени на храните и поради тази причина държавите трябва да намерят други начини за гарантиране на вътрешното си потребление”, заяви ръководителят на СТО. „Ограниченията на износа предизвикват панически настроения на пазарите, когато хората наблюдават бясното ценово рали”, коментира Лами. В същото време г-н Лами извън всякаква логика игнорира факта, че рязкото покачване на цените на аграрните стоки, според мнението на Организацията за прехрана и земеделие към ООН (ФAO), не може да е предизвикано от подобен контрол, който е съществувал винаги.

Все пак самият той призна, че контролът (върху износа) се прилага само, за да се осигури безпроблемно снабдяване с храни на населението в страните производителки. Лами обаче спести факта, че същата мярка служи за стабилизиране на вътрешните, а в известна степен и международните цени на земеделската продукция. Точно тази констатация винаги предизвиква негодуването от страна на представителите на картели, доминиращи в международната търговия. След атаката срещу експортните ограничения, г-н Лами заяви, че страните износителки трябва да търсят други пътища, за да осигурят потребностите на собствените им пазари. Но предлаганите от него алтернативни способи са за заблуда.

Лами апелира към увеличение на световното производство на храни, „поголеми социални помощи, повече социални храни, по-големи ресурси от хранителни стоки, освобождаване на хуманитарните помощи от ограничителните режими при износа”. Но нека погледнем първо по-внимателно към призива за увеличение на глобалното производство на храни. Държавите, които днес трябва да внасят дори основните хранители стоки, за да се изхранят, са задоволявали своите потребности сами, преди политиката на експортното субсидиране и свободната търговия, наложена от богатите страни, да разорят местните фермери.

СТО несправедливо допуска субсидирането на износа в редица държави, като в същото време го забранява в други страни. Ръстът на производството в страните, които субсидират експорта, задълбочи аграрната криза в държавите от Третия свят. Освен това, в този случай високите цени не стимулират увеличение на производството, тъй като те не са функцията от търсенето, което остана относително константно и по тази причина ценовото покачване не действа в полза на преките производители.

Спекуланти и манипулатори са тези, които извличат печалби от подобни внезапни скокове на цените. Увеличението на производството на храни ще има стабилизиращ ефект върху цените само тогава, когато това ще се случи в държави, които са загубили възможността си да се самозадоволяват със селскостопанското си производство. Но за да се случи това, е необходимо да бъдат елиминирани експортните субсидии и другите фактори изкривяващи цените на земеделските продукти.

Лами също така призовава за увеличаване на продоволствените помощи. Продоволствената помощ обаче исторически погледнато винаги е била инструмент за унищожаване на местното производство на храни, средство за изместване и разорение на националните фермерски стопанства. Да вземем случаите, когато продоволствена помощ се реализира чрез механизма на импортните квоти. По този начин Гватемала, например, е принудена да приема и тази част от „помощта”, която изобщо не й е нужна.

Друг пример е Хондурас, държавата, която се е самозадоволявала със собствено производство на ориз преди да бъде пометена от урагана „Митч”. Опустошителното природно бедствие широко отвори врата за потока от хиляди тонове ориз – 80% субсидирана „помощ” от Щатите. Последва срив на цените на вътрешния пазар, унищожил местното производство. И накрая случаят с Хаити, който се превърна в христоматиен, тъй като самият президент на САЩ Бил Клинтън призна вината си за разрушението на хаитянското селско стопанство вследствие на отпускането на продоволствена помощ от САЩ (“manu militari”) и принуждаването на правителството на Хаити да изпълни предписанието на Международния валутен фонд (МВФ) за редуциране на митото при вноса на ориз от 35% до 3%. Изглежда, че тези очевидни факти са убегнали от вниманието на ръководителя на Световната търговска организация.

Лами кратко формулира своите възгледи върху проблема за растящите цени на храните по следния начин: „В глобален мащаб това, което ние ще видим, вероятно ще бъде в резултат от „Преговорите от кръга Доха” (Doha WTO Round)* - увеличение на производството на храни там, където това може да бъде най-ефективно”. Изглежда твърде малко вероятно „Кръгът Доха” да постигне тази цел. Правилата от Доха бяха приети от развиващите се страни само заради обещания за премахването на субсидиите, изкривяващи цените на аграрните стоки. Напредък в преговорите обаче няма, тъй като богатите страни не са склонни да намалят субсидирането в собствените си граници, но в същото време настояват другите държави да отворят по-широко вратите си пред техния износ, да направят големи отстъпки по въпросите на интелектуалната собственост и услугите и най-вече настояват за драстично свиване на полето за действие на националните икономически политики.

[G%]* Преговорите от кръга Доха” (Doha Round). В съответствие с разпоредбите на член 20 от Споразумението за селското стопанство в рамките на Световната търговска организация (СТО) преговорите започнаха през март 2000 г. По смисъла на този член държавите членки на СТО потвърдиха, че намаляването на подкрепата и защитата за селското стопанство е непрекъснат процес. В действителност обаче истинският процес на преговорите за селското стопанство започна по време на Четвъртата министерска конференция на СТО, състояла се в Доха (Катар) през ноември 2001 г.[%G]